— Искам подробности. — Това беше заповед, а не молба.
— Журналистите не знаят още, че Халил е бил открит с пачка банкноти, натъпкани в устата му, а на стената, на която е бил подпрян, с неговата кръв е била изписана думата „мунафик“.
— Двуличник — преведе си сама Кенеди. — Не разбирам.
— Коулман откри някои интересни неща миналата седмица. Не всички богомолци от джамията му са били доволни от него. Хората от общността са били разтревожени заради призивите му за джихад и вербуването на млади мъже, които е пращал да воюват зад океана. Но има и още нещо, което мюсюлманите, както и повечето хора, смятат за омерзително.
— И какво е то?
— Бил е порноперверзник.
— Какво?
Рап извади от джоба диска, който Коулман му беше дал.
— Скот се промъкна в апартамента му и копира хард диска му. Беше пълен с порнография. Садо-мазо, завързани с въжета жени, педофилия.
— Шегуваш се.
— Напротив. — Той й подаде устройството. — Включи го и се увери сама.
Кенеди затвори очи.
— Ще се доверя на думите ти.
— Имаше и списания. Доста извратени неща.
— И мислиш, че полицията и медиите ще изключат версията за участието ни само заради някакъв порнофетиш? — Поклати глава. — Не знам, Мичъл, струва ми се нереално.
— Има и още нещо.
— Какво е то?
— Тялото му беше, ъ-ъ… — той въздъхна — малко насечено.
Тя силно се намръщи и сложи ръце на кръста.
— Защо?
— Не исках да изглежда прекалено лично.
Кенеди поклати глава.
— Довери ми се, Айрини, знам как мислят ченгетата. Ще го определят като убийство за отмъщение. Ще си помислят, че задникът е обезчестил дъщерята на някого, а вероятно наистина е станало така. Напъхахме парите в устата му и му нанесохме множество прободни рани. Всички тези детайли в крайна сметка ще стигнат и до пресата и на никого няма да му хрумне, че сме замесени.
Кенеди се обърна и отиде в другия край на кабинета. Там имаше дълго канапе и два фотьойла, подредени около правоъгълна маса за кафе със стъклен плот. Рап изчака няколко секунди и я последва.
Тя остана с гръб към него, загледана през прозореца в ярките есенни цветове на долината на река Потомак. Най-накрая отново поклати глава и попита:
— Как мина срещата?
— Необичайно — отвърна Рап и си отдъхна, че смениха темата. — Защо не ми каза какво ще поискат?
— Исках да видя искрената ти реакция.
— Искаше да ме заварят неподготвен — поправи я той.
— Би могло да се каже и така. Виждаш ми се необичайно спокоен. Очаквах да влетиш с гръм и трясък и да ми откъснеш главата.
Рап също се загледа през прозореца. Фактът, че той и сенатор Хартсбърг имаха еднакво мнение по важен проблем, беше достатъчен за него, за да постави интуицията си под въпрос. Но това беше само началото. Предложението, което двамата политици му бяха отправили, го обърка. Това беше последното нещо, което очакваше да чуе точно от тях.
— Нали не мислиш, че е номер?
— Не. — Рап продължи да гледа през прозореца. — Може и да ме мразят, но не мога да си представя, че биха преминали през подобно нещо само за да се отърват от мен… Освен това знаят, че ще им видя сметката само ако се опитат да ме призоват на изслушване в Сената.
Кенеди не беше сигурна дали той говореше сериозно, или се шегуваше. Което беше добре дошло за него. Градският фолклор за подвизите му отдавна беше надминал действителността.
— Хартсбърг си пада малко фанатик и би ми направил номер, но не и Уолш.
— Съгласна съм. — Тя остави чашата си на масата. — Добре те разбирам. Така се чувствах и аз миналата седмица, когато дойдоха при мен. От толкова време си в лоши отношения с тях и изведнъж, ни в клин, ни в ръкав, се оказва, че са съгласни с гледната ти точка. И това те кара да се замислиш, да се усъмниш в правилната ти преценка.
— Точно така.
— Има начин да се отгатне какви са им мотивите. Не се ли досети?
— Не.
Кенеди беше прозряла истинската причина за срещата още от самото начало и се изненада, че Рап не я беше разбрал.
— Предполагам, че пътуването ти от Капитолия до Ленгли мина спокойно и тихо. За какво си мисли, докато караше?
— Каква ще бъде структурата… как ще се финансира… как да ги убия, ако ми заложат капан.
Тя кимна. Значи наистина възнамеряваше да ги убие, ако му направят номер.
— Според мен едва ли ще се стигне дотам.
— Иска ми се да имах твоята увереност, но не съм склонен да се доверя на Хартсбърг.
— Бомбата промени всичко, Мич.
Рап я погледна скептично. Бомбата, за която тя спомена, беше част от заговора на ислямски радикални фундаменталисти да превърнат Вашингтон в огромен пожар. Ако не бяха Рап и няколко правителствени служители, сенаторите Уолш и Хартсбърг, както и повечето от техните колеги, щяха да загинат от експлозията на ядрена бомба с мощност петнайсет килотона.