Рап се премести към следващата врата — към кухнята и трапезарията. Предполагаше, че Гулд влиза и излиза сутрин от тук. Натисна дръжката и тихо отвори.
Внимателно прекрачи прага и затвори вратата зад себе си. Фактът, че вратата беше отключена, говореше много за тяхната нагласа. Не че и заключената брава щеше да го спре, но най-малкото щеше да го забави. Физическите травми на Рап бяха напълно излекувани. Никога преди не беше чувствал така добре коляното си, а гипсът на дясната му ръка отдавна беше свален. Безшумно мина по тъмния дървен под и зави надясно, по коридора, водещ към спалните. В коридора имаше три врати — по една отдясно и отляво и трета в дъното. Страничните бяха затворени за разлика от тази в дъното, която беше притворена. Рап предположи, че я е оставил така, за да не ги събуди, когато се върне.
Мич протегна дясната си ръка към вратата, насочил пистолета за стрелба. Бавно бутна вратата и влезе в стаята. Жената беше в леглото. Черната й коса контрастираше с яркобелите чаршафи и възглавници. Бебето се беше сгушило в ръцете й, а нейните устни бяха докоснали малката главичка. Рап потрепери за секунда и едва не загуби самообладание. Поразен беше от красотата на жената и от спокойствието, което излъчваха тя и детето й.
Той се отърси от емоциите. Тихо пристъпи напред и вдигна пистолета. Постави върха на заглушителя върху лявото слепоочие на жената. Тя се разсъни и бавно извъртя глава. Рап бръкна под възглавницата, за да провери за оръжие. Нямаше. Провери и нощното шкафче, но то беше празно. Тя вдигна спокойно очи към Рап, сякаш беше очаквала появата му, и каза:
— Благодаря ти, че ми позволи да родя дъщеря си.
Той отстъпи назад и й направи жест да се изправи в леглото. Тя се подчини, след което взе спящото бебе и го прегърна. Рап погледна часовника си и извади радиостанцията:
— Някакви новини за Гулд?
— Връща се насам. Ще е при теб до две минути.
Мич притвори вратата, както я беше заварил, и провери шкафчето от другата страна на леглото. Там намери деветмилиметров пистолет „Берета“ и извади от него патроните. Върна се откъм страната на жената, откъдето стъклените врати водеха към предния двор. Вратите бяха с дебели завеси. Лъчите на сутрешното слънце се процеждаха по краищата и осветяваха стаята. Рап продължи да държи жената на мушка и леко дръпна завесата, за да надникне навън. Застана в ъгъла с гръб към стената. Вратата беше от лявата му страна, а жената — пред него. Зачака.
Тя няколко пъти се опита да го заговори, но той само поклати глава.
— Ако искаш бебето ти да остане живо… дръж си устата затворена.
— Ти никога не би убил това или което и да е друго бебе.
Изрече го толкова спокойно и с убеждение, което го изненада.
— Не, не бих, но бих убил теб. Така че ако искаш да видиш как расте бебето ти, млъкни. — Погледна часовника си и добави: — Отвън има снайперист. Най-добрият, когото познавам. Само ако гъкнеш, Гулд ще се затича и ще бъде застрелян, преди да стигне до плажа.
Тя сви рамене.
— Тогава защо дойде тук? Защо просто не го застреля на плажа?
— Защото не съм страхливец. Защото сам си върша работата, а не я оставям на другите. Не взривявам къщи и не убивам невинни граждани.
Клаудия сведе очи и тежко преглътна.
Рап отново погледна навън и изключи радиостанцията. Половин минута по-късно чу как вратата в другата стая се отвори. Притворената врата леко се отмести от станалото течение. Мич продължи да държи пистолета насочен към главата на майката и прошепна:
— Не казвай нито дума или и двете ще умрете.
Тя затвори очи и целуна бебето по главичката.
Вратата на спалнята бавно се отвори и Гулд надникна вътре. Видя жена си седнала в леглото и се усмихна. Влезе в стаята и я попита:
— Защо си станала толкова рано?
Клаудия погледна към ъгъла на стаята и той проследи погледа й.
— Не мърдай или си мъртъв.
Гулд се беше изпотил от тичането. Погледна Рап в очите и бавно вдигна ръце.
— Съжалявам за жена ти.
Мич замълча. Сега, когато стоеше пред виновника, не знаеше какво да каже.
Гулд погледна към Клаудия и падна на колене. Ръцете му останаха вдигнати зад тила.
На Рап това му приличаше на добре репетирана сцена. Все едно че бяха мислили какво да правят, ако ги намери.
— Съжалявам — повтори Гулд с дрезгав глас. — Моля те, разбери ме. Клаудия няма нищо общо с това.
— Знаеше ли, че е бременна?