Гулд бавно кимна, сякаш дълбоко се засрами.
— Знаех. Но Клаудия не знаеше. После й казах. Тя плака дни наред.
Рап хвърли бърз поглед към жената. Тя и в момента плачеше. Една сълза се отрони и падна на главата на бебето. То се сви в ръцете на майка си.
— Знам, че не съм в положение да те моля, но…
— Да чуя.
Гулд преглътна с усилие и си пое дълбоко въздух.
— Моля те, пощади Клаудия. Ако не, поне заведи детето при родителите й във Франция.
Мич държеше пистолета насочен към челото му. Нямаше намерение да убива жената. И най-малкото му колебание изчезна в мига, в който видя бебето в ръцете й.
— Друго? — попита.
— Искам да ти се извиня за всички нещастия, които ти причиних. Не биваше да се заемам с теб. Клаудия беше права.
Рап се престори на отегчен:
— Това ли е?
— Може ли да целуна жена си и дъщеря си?
Рап присви очи и кимна.
Все така с вдигнати ръце, Гулд бавно се изправи. Отиде и седна на леглото до жена си. Прегърна я през рамо и двамата заплакаха. Той я погали по косата и й каза колко много я обича. После се наведе и целуна бебето по главичката.
— Моя скъпа Ана — каза, — щастлив съм, че видях раждането ти и можах да те подържа в ръцете си… макар и да беше само за няколко дни. — Разрида се над детето си. Клаудия го прегърна и го целуна по главата — също както беше целунала бебето преди малко.
Рап стоеше в ъгъла с пистолет, насочен към бащата, майката и детето. „Боже, в какво се превърнах?“ — зададе си той въпроса. Това щеше да е неговият живот или животът, който би живял, ако Ана не беше загинала. Цялата болка, трупана през последните девет месеца, се стовари върху него със спомена за жена му и за тяхното неродено дете. Решителността му започна да се топи. „Как би постъпила Ана на мое място?“ — запита се. В края на краищата той отмъщаваше за нейния живот, а не за своя. Вече чуваше гласа й, сякаш беше жива и стоеше до него.
Бебето се събуди и се разплака.
— Не плачи, Ана — каза бащата. — Всичко ще се оправи. Майка ти ще се погрижи за теб, а аз винаги ще те обичам.
Клаудия вдигна зачервените си очи към Рап.
— Кръстила си я Ана — каза той.
— На жена ти.
Той бавно кимна и свали оръжието. Пое си дълбоко въздух и излезе от стаята. Стъпи на двора и тръгна право към стълбите, които водеха към белия пясъчен плаж. Изобщо не се обърна назад. Нито изпита страх за живота си. Щеше да даде на Ана, на двама им, това, което те искаха. Ако Гулд беше същият хладнокръвен и пресметлив убиец, сега вече щеше да е по петите му. В къщата със сигурност имаше и други оръжия. Щеше да грабне пистолета или пушката, да излезе отвън и това щеше да е краят му. Уикър щеше да го очисти, преди да е успял да натисне спусъка. Ако истински обичаше Клаудия и дъщеря си, щеше да си остане на мястото и да ги прегръща от радост, докато слънцето залезе.
Мич застана на мокрия пясък с пистолета в ръка и започна да отброява секундите. Преброи до сто, сети се за жена си, за бебето и се усмихна. Това беше първата му усмивка от девет месеца насам. Погледна пистолета, поколеба се и го хвърли дълбоко навътре в океана.