— Как мина денят ти, скъпа? — попита я той.
— Добре. — Тя пусна на пода голямата чанта и прибра торбата в шкафа в антрето.
Рап поклати глава. По пастелния цвят на торбата предположи, че каквото и да има вътре, то не е предназначено за него.
— Леко пазаруване ли направи?
— Не. — Тя свали сакото си и му се усмихна накриво. — Уби ли някого днес?
— Не, днес не съм скъпа, но все още имам няколко часа. Какво има в торбата? — Посочи към шкафа. Нямаше да остави така жалкия й опит да прикрие порока си.
Тя беше тръгнала към хола. Спря се и също кимна към шкафа.
— В онази ли? — Скръсти ръце. — Звънях ти преди два часа. Защо не вдигна?
Смяната на темата беше първият издайнически сигнал за чувството й за вина. Той го знаеше, защото непрекъснато прибягваше до същата тактика.
— Имах работа. — Рап посочи тефтера на коляното си. — Какво има в торбата?
— Забрави ли, че тази вечер имахме среща с Филип?
Филип беше техният дизайнер по интериора.
— Не знаех, че е тази вечер. — Докато изричаше тези думи, смътно си спомни, че се бяха уговаряли за нещо подобно.
Тя постави длани върху бедрата си.
— За шпионин лъжеш доста неумело.
Той усети как топката премина в неговото поле.
— Не те лъжа, Ана. Наистина не знаех.
— Изобщо не го казвай. Отбелязано е на календара в кухнята. Напомних ти сутринта, преди да изляза, и ти пуснах съобщение на мобилния час преди срещата.
Сега вече си спомни.
— А, тази среща ли?
И тя го погледна ядосано.
— Извинявай. — Строяха къща във Вирджиния, близо до околовръстното, на площ от осем декара, на едно уединено местенце. Постепенно ангажиментите по строежа започнаха да отнемат все повече от времето му, а той не разполагаше с много свободно време. — Пропуснах ли нещо важно?
— Подбора на килимите. Между другото, мострите са в онази торба.
Рап стана.
— Извинявай. — Инстинктите му го бяха подвели. Той се приближи до нея и я целуна. — Нали знаеш, че не съм много вещ в тези работи. Ще се доверя на твоя вкус. Каквото изберете с Филип, ще се съглася с вас.
Тя го погледна скептично.
— Като плочките в банята, които ненавиждаш ли? Или цвета на стените в трапезарията, за който каза, че ти прилича на повръщано.
Рап отправи поглед към тавана, сякаш искрено се изненада от реакцията й и сякаш чуваше тези думи за пръв път.
— Не е необходимо да казваш нищо. Като твоя любяща съпруга аз ще ти кажа какво ще правим. Ти ще отвориш бутилка вино, защото се нуждая да пийна нещо силно. После заедно ще прегледаме мострите за килимите и ти ще ми помогнеш да избера подходящите, след което ще седнем пред камината и ти ще ми масажираш раменете.
Той хвана раменете й и лукаво добави:
— И после ще правим див секс.
Но тя поклати глава.
— Уморена съм… болят ме краката… чувствам се като пребита… утре трябва да стана в пет и не съм много склонна да те възнаградя за твоята разсеяност.
— Ще ти се реванширам. — Целуна я по врата.
— Ще видим. Сега иди за виното.
Рап продължи да обсипва врата й с целувки, докато тя не го отблъсна със смях. Той грабна бутилка каберне от шкафа с вината и се зае да го отвори. Когато отново вдигна глава, видя, че жена му е застанала пред камината и държи бележника му със записките. Изразът на лицето й беше напрегнат, тъй като тя се опитваше да разбере написаното. Трябваше да започне да пише на арабски за по-сигурно. Тогава щеше да я изкара от кожата. Рап спокойно се приближи до нея и издърпа бележника от ръцете й.
— Четях го — каза тя високомерно.
— Сериозно?… Не мислиш ли, че не е твоя работа?
Ана се усмихна.
— Но ние сме женени, любов моя. Не трябва да имаме тайни един от друг.
— А ти имаш толкова много. — Рап откъсна горния лист и го хвърли в огъня. — Кога за последно ми даде да погледна записките за някой твой репортаж? Сгрешила си си професията. Трябваше да станеш шпионка.