Излезе на малката уличка от изток. Носеше миниатюрна слушалка и Коулман непрекъснато му докладваше за обстановката.
— Ето тук, завий наляво.
Рап зави и тръгна по мръсната улица, която приличаше на каньон от тухли с двуетажните къщи от двете страни. На приземните етажи се разполагаха химическо чистене, видеотеки, ресторанти, магазини за електроника и други, които бяха неотменна част от всеки градски пейзаж. На вторите етажи се намираха предимно офиси, както и жилищни апартаменти. Коулман и екипът му бяха свършили добра работа. По-подходящо място за удара едва ли имаше. Рап заобиколи локва, от която вонеше неприятно, и провери прозорците на втория етаж. Светеха само две лампи, но и двете се намираха в средата между двете пресечки. За уличните лампи в двата края се бяха погрижили още в началото на седмицата, както и за седемте други лампи из целия квартал. Един от хората на Коулман беше счупил крушките с двайсет и две калибров пистолет. Класически метод от теорията и практиката на шпионажа. Техният начин да подготвят бойното поле. По време на подготовката непрекъснато следяха полицейските радиочестоти, за да са сигурни, че никой не се е обадил на служителите на реда. В голям град като Монреал щяха да минат месеци, преди да подменят счупените крушки.
Коулман му беше казал, че са проследили Халил през първата вечер, след като са счупили уличните лампи. Той дори не забелязал промяната. Рап не можеше да повярва на ушите си. Този човек наистина беше много глупав. Дори не съзнаваше сериозността на ситуацията, в която сам се беше замесил. Спокойно вербуваше младежи, за да се бият в името на неговата извратена версия на исляма, и си мислеше, че е в безопасност само защото либералните канадски власти се бояха да не ги обвинят в нетолерантност.
Рап беше войник във война, а Халил — неговият противник-комбатант. Не, грешка. Ако Халил сам беше влязъл в бой, тогава щеше да е комбатант и може би той щеше да изпита към него поне малко уважение. Като към атентаторите-самоубийци. Погледнато без политически пристрастия, не би могъл да наречеш камикадзетата страхливци. За да облечеш елечето, натъпкано с експлозиви, и да се самовзривиш в тълпата, се иска доста кураж. Иска се и болен, извратен и обсебен мозък. Така или иначе, те бяха всичко друго, но не и страхливци.
Мич нямаше да спи неспокойно след ликвидирането на Халил. Никога не му се случваше. Халил беше страхливецът. Заставаше пред своя минбар, амвона в джамията, всеки петък и сипеше омразни слова срещу Запада и особено срещу Америка. Той тровеше мозъците на наивните и лесно впечатляващите се младежи, подмамваше ги да се присъединят към неговия джихад. После той и неговите също толкова страхливи помагачи поробваха младите мъже и ги превръщаха в човешки бомби. Халил не рискуваше нищо, а Рап нямаше да чувства угризения заради него.
Стигна другия край на улицата. Беше почти пълен мрак. На изток грееше съвсем тънкият полумесец на луната. Стената, пред която искаше да разиграе сцената, отговаряше точно на описанието на Коулман: висока три метра, тухлена и до нея имаше боклукчийска кофа. Идеално прикритие. Дори и опитният противник не би имал големи шансове при засада като тази. Разбира се, ако противникът беше опитен, той щеше да предпочете пистолета със заглушител пред ножа. Очите му свикнаха с мрака. Клекна, за да огледа земята, и забеляза кутия от сода и няколко бирени бутилки. Тихо ги взе и ги постави в кофата. Последното нещо, което искаше, беше да вдигне шум и да предупреди за присъствието си.
Рап зае позиция до тухлената стена. Халил щеше да се появи всеки момент. Беше пристигнал по това време, за да не му се налага да стои сам на открито твърде дълго. Коулман обяви в слушалката, че Халил заключва външната врата на джамията. Няколко мъже стояли отвън и разговаряли с него. Нищо необичайно. Обектът тръгна към дома си в посока към Рап.
Рап се подпря на стената и раздвижи краката и ръцете си. Пулсът му беше точно в рамките, в които го искаше. Организмът му беше идеално балансиран между напрежението и отпуснатостта.
Първата тревожна вест дойде почти в същия миг. Коулман докладва:
— Имаме проблем. Той не е сам.
Рап застина. Малкият микрофон беше прикрепен към яката на якето му и той прошепна в него:
— Колко са?
— Нашият човек и още двама.