На една от снимките ято гълъби бе изригнало в облак от пернат вихър от калдъръмен площад на фона на старинни европейски сгради. На друга гъски се плъзгаха под строй по мрачното небе.
Рейнърд посочи черно-белия филм на екрана на телевизора.
— Тъкмо си бях приготвил нещо за хапване, докато гледам филма. Ще имаш ли нещо против…
— О, не, разбира се. Не се притеснявай, все едно ме няма. Ей сега ще напиша бележката и изчезвам.
На една от снимките птиците бяха полетели право към обектива на фотографа. Кадърът представляваше монтаж в едър план от преплитащи се крила, зинали човки и черни, лъскави като мъниста очи.
— Някой ден ще умра от пържени картофки — рече Рейнърд, като се върна в кухнята.
— Аз пък съм по сладоледа. Във вените ми тече повече сладолед, отколкото кръв.
Итън написа с печатни букви СКЪПИ ДЖОРДЖ, после спря, сякаш за да помисли, и се огледа.
Рейнърд продължи от кухнята.
— Казват, че никога не можеш да минеш само с едно пържено картофче, ама аз не мога да мина само с една торба.
Две гарги, кацнали на желязна ограда. Падналата върху главите им лента от слънчева светлина изостряше човките им.
Бял мокет на пода, чист като току-що паднал сняг. Мебелите, тапицирани с черна дамаска. От разстояние пластмасовото покритие на масата в трапезарията също изглеждаше черно.
Всичко в апартамента беше черно-бяло.
Итън продължи бележката, пишейки с печатни букви: ЧИЧО ХАРИ Е НА СМЪРТНО ЛЕГЛО, и отново спря, сякаш се затрудняваше да съчини това просто съобщение.
Музиката от филма, макар да свиреше тихо, звучеше мелодраматично. Криминален филм от трийсетте или четирийсетте години.
Рейнърд продължи да рови в кухненските шкафове.
Ето две гугутки, сблъскали се по време на полет. Наблюдаваше ги бухал с ококорени очи, сякаш шокиран от гледката.
Навън вятърът бе започнал да духа отново. Дъждовните капки изтрополиха по стъклото и привлякоха вниманието на Итън към прозореца.
От кухнята долетя издайническото шумолене на станиола от торба за пържени картофки.
ОБАДИ МИ СЕ — написа Итън.
Рейнърд се върна в хола и рече:
— Ако не можеш да не ядеш пържени картофки, най-лошите, които можеш да избереш, са тези, защото съдържат повече олио.
Итън вдигна очи и видя торба с картофки по хавайски. Рейнърд беше бръкнал с дясната си ръка в нея.
Имаше нещо нередно в начина, по който торбата покриваше ръката на човека с ябълката. Възможно бе той да бърка, за да си вземе картофки, разбира се, но нещо странно в позата му, някаква напрегнатост, говореше, че не е така.
Рейнърд спря до дивана, само на метър и половина от Итън, и рече:
— Ти работиш за Лицето, нали?
Хванат натясно в креслото, Итън се престори, че не разбира.
— За кого?
Когато ръката се появи от торбата, в нея имаше пистолет.
Като правоспособен частен детектив и телохранител Итън имаше право да носи оръжие. С изключение на случаите обаче, когато придружаваше Чанинг Манхайм и бе неизменно въоръжен, той много рядко си даваше труда да препаше кобура с оръжието си.
Рейнърд държеше деветмилиметров пистолет.
Тази сутрин Итън се бе почувствал разтревожен от окото в ябълката и вълчата усмивка върху лицето на този мъж, заснета от камерата за наблюдение, и бе сложил раменния си кобур. Не че бе очаквал да му потрябва пистолет, всъщност изобщо не бе очаквал и дори се бе почувствал глупаво, че се въоръжава, без да има нужда. Сега той благодари на бога, че го е направил.
— Не разбирам — престори се той на объркан и изплашен.
— Виждал съм те на снимка — сряза го Рейнърд.
Итън погледна към отворената врата и коридора зад нея.
— Не ми пука кой ще види или чуе — рече Рейнърд. — Това е краят.
— Слушай, ако брат ми Джордж те е ядосал нещо… — опита се да спечели време Итън.
Рейнърд не се хвана. Още докато Итън посягаше към деветмилиметровия глок под якето си, след като бе пуснал бележника, човекът с ябълката стреля в корема му от упор.
За момент Итън не усети болка, но само за момент. Той отскочи в креслото и се загледа в бликналата кръв. После дойде агонизиращата болка.
Той чу първия изстрел, но не и втория. Куршумът се заби право в средата на гърдите му.
Всичко в черно-белия апартамент стана черно.
Итън знаеше, че птиците продължават да стоят по степите и да го наблюдават как умира. Усещаше напрежението ма крилата им, замръзнали в полет.