Медицинският център „Сидърс-Сайнай“ се намираше на булевард „Бевърли“ в район на Лос Анджелис, който искаше да мине за Бевърли Хилс. Те пристигнаха там в 2,18.
Доктор Джералд Фицпатрик се намираше в реанимацията. Не им разрешиха да влязат при него. Синът на професора беше в чакалнята. Беше му приятно, че има с кого да се разсее, макар че не можеше да си представи за какво полицията би искала да разговаря с баща му.
Професор Фицмартин беше на шейсет и осем години. След като са живели честно цял живот, по-старите пенсионери рядко се захващат с престъпна дейност — тя пречи на работата в градината и на изхвърлянето на камъните от бъбреците.
Освен това тази сутрин Фицмартин бе опериран и му бе поставен четворен байпас. Ако той бе съзаклятникът на Ролф Рейнърд, нямаше да бъде в състояние да убива кинозвезди в близкото бъдеще.
Итън погледна часовника си — 2,34. Тик-так-тик-так.
Глава 66
Мик Сачатоун, анархистът мултимилионер, не живееше в богаташки квартал, защото не искаше да му се наложи да обяснява произхода на състоянието си на данъчните власти. Когато ти плащат в брой на ръка, не можеш да живееш в разкош.
Той изпираше достатъчно пари, за да оправдае притежанието на голяма къща на два етажа с четири спални, чиято архитектура не се отличаваше с нищо, в чист и приятен квартал, обитаван от горните слоеве на средната класа, в Шърман Оукс.
Само шепа от най-старите му клиенти, на които Мик имаше доверие, знаеха адреса му. Той въртеше търговията си най-вече по обществените плажове и паркове, по кафенетата и църквите.
Без да спира в гаража в Санта Моника, за да смени дрехите на Робин Гудфелоу с облеклото си на обикновен гражданин и с жълтата мушама, Корки потегли директно от дома на Тротър в Малибу към Шърман Оукс. Благодарение на Куиг фон Хинденбург, колекционера на счупен порцелан, графикът на Корки бе сериозно нарушен. Имаше още много неща да свърши в този най-важен, но бързо отлитащ ден от живот си.
Той паркира на алеята пред къщата и изтича под дъжда до навеса пред входа.
Гласът на Мик се чу по домофона до звънеца:
— Ей сега идвам.
Мик Сачатоун се появи с необичайна бързина. Понякога човек трябваше да го чака на вратата две, три и повече минути от момента, в който Мик се обадеше по домофона, до момента, когато се покажеше — той винаги бе залисан с работа, а имаше много други интереси.
Както винаги, когато си беше вкъщи, Мик бе бос и по пижама. Днес пижамата му беше червена на цвят и бе изпъстрена с образа на Барт Симпсън. Някои от пижамите на Мик бяха конфекция, но други си шиеше по поръчка.
Недостигнал още пубертета, Мик бе пленен от историята на Хю Хефнър, основателя на Плейбой. Бе открил начин да порасне, да постигне успех в живота, и в същото време да си остане едно голямо дете, да угажда на всичките си капризи и желания колкото си поиска и да превърне живота си в едно безкрайно веселие, прекарвайки повечето от дните си по пижама.
Мик, който работеше главно вкъщи, притежаваше повече от 150 пижами. Той спеше гол, но през деня носеше пижама.
Смяташе се за последовател на Хеф. Един мини-Хеф. Мик беше на четирийсет и две години и скоро щеше да навърши тринайсет.
— Хей, Корк, какво си се изтупал! — възкликна Мик, когато отвори вратата и видя Корки облечен като Робин Гудфелоу.
За страничния наблюдател това би могло да прозвучи като подигравка. Ала приятелите на Мик знаеха, че той бе престанал да употребява съвременния жаргон, за да прилича повече на Хеф.
— Извинявам се за закъснението — рече Корки и влезе.
— Няма бърза работа, човече. Аз бих изхвърлил часовниците от къщи, ако можеше.
Холът беше обзаведен само с необходимите мебели. Плюшеният диван, дълбоките кресла, табуретките, ниската масичка и масичките около гарнитурата, както и лампите бяха купени в комплект от склад на едро. Качеството бе добро, но стоката предлагаше повече удобство, отколкото красота.
Мик нямаше претенции. Въпреки богатството си той си оставаше човек на простите, макар понякога и маниакални нужди.
Главната декорация в дома на Сачатоун нямаше нищо общо с мебелите или изкуството. Като се изключи секторът с работни стаи, който Мик бе пристроил, само до две от стените в цялата къща нямаше етажерки, върху които бе наредена колекция от хиляди порнографски видеокасети и дивидита. Етажерки бяха наслагани дори по стълбището и по коридорите.