Мик предпочиташе видеокасетите пред дивидитата, защото кутиите им имат широки пищни гърбове с ярки нецензурни заглавия, а понякога и груби порноснимки. Те създаваха една еротична мозайка, която се простираше наляво и надясно, нагоре и надолу из жилището и му придаваше вид, сякаш е плод на халюцинация.
Само работното крило, този хол и спалнята бяха обзаведени с мебели. В другите стаи, включително и в трапезарията, етажерките с видеокасетите бяха наредени не само покрай стените, ами и на редици из цялото помещение като в библиотека.
Мик закусваше, обядваше и вечеряше или седнал пред компютъра, или в леглото — с готови ястия, притоплени в микровълновата печка, или си поръчваше по телефона пици или китайски блюда.
От двете стени, необлицовани с етажерки от пода до тавана, една се намираше тук, в хола. Това пространство бе запазено за четири големи най-висококачествени плазмени телевизионни екрана и съпътстващата апаратура. Другата празна стена се намираше в спалнята.
Два плазмени екрана висяха редом един до друг и други два бяха монтирани над тях. Един дивиди плейър и един видеомагнетофон обслужваха всеки екран. Тази апаратура плюс осем говорителя и усилвателите им бяха наредени в ниски шкафчета под екраните.
Мик можеше да си пусне четири филма едновременно и да превключва, звука от един на друг както му скефне. А можеше — и често го правеше — да пусне звука и на четирите едновременно.
Когато влезеше в хола на Сачатоун, човек обикновено биваше посрещнат от какофония от въздишки, пъхтене, охкане, скимтене, пискане, съскане и викове на удоволствие, от прошепнати и изревани мръсотии и от ритмично тежко дишане в различна степен на ускорение. Ако си затвореше очите, той можеше да повярва, че е в гъмжаща от живот джунгла, в която всички екзотични видове се съвкупяват едновременно.
Този следобед и четирите филма вървяха без звук — Мик го беше заглушил на всичките.
— Няма друга като Джанел — промълви Мик нежно по адрес на изгубената си приятелка, кимвайки към екраните на стената. — Адски готина мацка беше.
Макар пижамата с образа на Барт Симпсън да му придаваше несериозен вид, Мик се бе отдал на мрачни спомени. И четирите екрана бяха заети с класика от огромния репертоар на Джанел.
Мик посочи към екрана в горния десен ъгъл на карето:
— Ето това, което тя прави тук — никой, никой не го е правил във филм нито преди, нито след това.
— Съмнявам се, че друг би могъл да го направи — отвърна Корки, защото изумителният номер, който Джанел изпълняваше усилено, демонстрираше легендарната й гъвкавост, за която навярно само тя от цялото човечество бе надарена с необходимия ген.
Мик заговори за останалите участници във филма на горния екран вдясно.
— Гледай как тези четиримата са луди по нея. Всеки от тях е луд по нея. Всички мъже си падаха по Джанел. Тя беше страхотна.
В гласа на Мик прозвуча тъжен копнеж. Независимо че беше плейбой, той притежаваше сантиментална жилка.
— Преди малко бях при Тротър в Малибу — осведоми го Корки.
— При това мръсно копеле? Още ли не си го убил?
— Не. Знаеш, че ми трябва още малко.
— Ох, гледай какво става сега!
— Много си я бива.
— Човек би помислил, че това боли.
— Може би наистина боли — предположи Корки.
— Джанел каза, че не боли, че е приятно.
— Сигурно усилено е тренирала гимнастика?
— Гимнастиката беше нейната работа. Ще го убиеш ли?
— Разбира се, нали ти обещах?
— Мечтаех да остарея с нея — унесе се Мик.
— Наистина ли?
— Е, с някоя и друга година.
— Настрелях се по новата му порцеланова колекция.
— Скъпа ли беше?
— Много.
— Ще го подложиш ли на мъчения, преди да го убиеш?
— Разбира се.
— Ей това се вика приятел!
— Не се знаем от вчера.
— Повече от двайсет години — добави Мик.
— Тогава светът беше по-лош — отбеляза Корки от гледна точка на анархизма.
— На много неща им дойде краят в наши дни — съгласи се Мик. — Но не така бързо, както си мечтаехме, когато бяхме луди-млади.
Те си размениха усмивки.
Ако бяха други хора, биха могли да се прегърнат.
Вместо това Мик заяви:
— Готов съм да пусна в действие подготвеното за Манхайм — и отведе Корки в задната част на къщата, където беше работната му територия.