— Ще разберат само ако се опитат да използват телефона или интернет.
— Компютрите им няма да ги предупредят за прекъсване в работата на системата?
— И за това съм се погрижил. Но както ти обясних, не мога да изключа камерите за наблюдение, топлинните датчици по периферията или датчиците за движение в къщата. Ако го сторя, те ще видят, че системата им е блокирала, и ще разберат, че нещо не е наред.
Корки сви рамене.
— И аз не искам датчиците за движение да не работят, когато вляза в къщата. Може да ми потрябват. Що се отнася до камерите за наблюдение и топлинните датчици по периферията, Тротър ще ме прекара през тях.
— И после ще го убиеш, нали?
— Не веднага. По-късно. Та какво още ти остава да направиш?
Вдигайки високо дясната си ръка като за церемония, Мик рече:
— Само това.
Бавно, с нелепа театралност, той смъкна показалеца си към клавиатурата и натисна клавиша ENTER.
Данните върху екрана изчезнаха и отстъпиха място на нежно чисто синьо поле.
Корки сви ръцете си в юмруци от напрежение.
— Какво се обърка?
— Нищо. Стартирах програмата.
— Колко време ще трае?
Мик посочи към двете думи, които се появиха в центъра на екрана: ЧУКАНЕТО ВЪРВИ.
— Когато това се смени, работата ще е свършена. Искаш ли една кола или нещо друго?
— Не, благодаря — отказа Корки.
Той никога не приемаше нищо за ядене или пиене в дома на Сачатоун и се стараеше да не пипа нищо. Логично бе да се предположи, че Мик се е докоснал до всичко в дома си с течение на времето, а човек никога не знаеше къде са били ръцете на Мик преди това. Всъщност повече от ясно беше къде са били ръцете му преди това и точно там беше проблемът.
Повечето от приятелите на Мик биха отказали да стиснат ръката му, ако им я протегнеше, но той, изглежда, разбираше тревогата им, поне подсъзнателно, и не се натискаше за подобен контакт.
Барт Симпсън се разтича из полето от набиращ се плат, заподскача навън-навътре изпод гънките и загримасничи, докато Мик извади бутилка кока-кола от хладилника в офиса и се върна на стола си пред компютъра.
Те заговориха за един рядък порнографски филм, вероятно произведен в Япония, който се ползваше с легендарна слава сред почитателите на еротичната бълвоч. В него участваха двама мъже, две жени и един хермафродит, всичките облечени като Хитлер. Мик го бе издирвал в продължение на дванайсет години.
Филмът не се стори особено интересен на Корки, но не му се наложи да скучае дълго, защото след по-малко от четири минути думите на екрана се смениха от ЧУКАНЕТО ВЪРВИ със ЗАДОВОЛЕНОСТ.
— Пратката е на път.
— Това ли е всичко?
— Да. Семената са посети в компютрите на телефонната компания, кабелната компания и охранителната компания. По-късно днес, точно когато ти трябва, всичко ще спре да работи.
— Без ти повече да се занимаваш с него?
— Щуро и готино, нали? — ухили се Мик.
— Фантастично — похвали го Корки.
Мик отметна назад глава, за да налее кола в гърлото си, и Корки извади пистолета. Когато Мик изправи отново глава, Корки му пръсна черепа.
Глава 67
Професорът, който бе организирал еднодневния семинар по самореклама, се наричаше Робърт Веблър. Той предпочиташе да се обръщат към него като доктор Боб, както бе известен от сбирките за обучение по мотивация, на които обещаваше да превърне обикновените мъже и жени, които се съмняваха в способностите си, в непоколебими машини на егоизма и нечовешките постижения.
Итън и Хазарт намериха професора в почти безлюдния университет. Той седеше в кабинета си и се подготвяше за ораторската си обиколка през януари. Стените на помещението, голямо колкото две стаи, бяха облепени с плакати с портрета на доктор Боб в размер, популяризиран от Йосиф Сталин и Мао Дзедун.
Той беше с обръсната глава, закривени мустаци, бронзов загар, който свидетелстваше за презрението му към меланомата, и избелени с лазер зъби, които блестяха по-силно и от клавишите на осветено с прожектор пиано. С изключение на червените му ботуши от змийска кожа, останалото му облекло както в момента, така и на плакатите беше бяло, включително и ръчният му часовник, който имаше бяла каишка и бял циферблат без числа и дори без чертички за часовете.
Доктор Боб успяваше да превърне отговора на всеки въпрос в минилекция за повишаване на самочувствието и позитивното мислене с такъв успех, че на Итън му се дощя Хазарт да го арестува с обвинение за престъпно използване на клишета и практикуване на безидейна философия.