Движеше се гордо, с високо вдигната глава под уличното осветление, не както се перчат истинските побойници, а както го правят кинозвездите, когато си мислят, че са се превъплътили в образа на побойник. Сивият му панталон, черното му поло и коженото му палто бяха вир-вода, но той сякаш не искаше да знае за дъжда.
Театрал. В това лошо време не се виждаха никакви други пешеходци и в момента по тази тиха улица нямаше движение, ала минувачът сякаш участваше в представление без публика, за собствено удоволствие.
На Хазарт му омръзна да слуша звъненето на телефона на Лапута и сложи край на повикването от мобилния си телефон.
Минувачът като че ли си говореше сам, но тъй като беше на отсрещната страна на улицата, Хазарт не можеше да бъде сигурен в това.
Той свали стъклото на прозореца и наклони глава, за да чуе, но барабаненето на дъжда пречеше. От няколкото откъслечни звука, които успя да долови, му се стори, че минувачът пее, макар че не можа да познае нито мелодията, нито думите.
За голямо учудване на Хазарт минувачът зави от тротоара към къщата на Лапута. Изглежда, бе използвал дистанционно управление, защото вратата на гаража се отвори пред него и се затвори веднага, щом влезе.
Хазарт вдигна стъклото и се загледа в къщата.
След две минути се появи светлина от задната страна, където би могла да бъде кухнята. След още около половин минута се светна и на горния етаж.
И да беше, и да не беше Владимир Лапута, едно бе сигурно — любителят на дъжда познаваше добре къщата на професора.
Глава 71
Застанал пред прозореца до парадния вход, Итън наблюдаваше колата на господин Сатър, която се отдалечаваше по алеята и потъваше в мрака под пръските на дъжда. Майстор-готвачът си тръгна последен от дневната смяна.
Монтиран в стената, без ни най-малко да изпъква, скрит дискретно близо до един от ъглите, един тъмен екран светна, когато Итън го докосна с пръст. От него се предлагаше достъп до всички системи и средства, осигуряващи удобствата на къщата — отоплението, климатика, музикалната уредба, газовото отопление за басейните и масажните вани, вътрешното и градинското осветление, телефонната система и много други.
Такива контролни панели бяха разположени по цялата къща, но изброените средства можеха да се контролират и от всеки компютър, като например този в кабинета на Итън.
След като Итън активира екрана чрез докосване, на него се появиха три колони с иконки, от които можеше да избира. Той натисна иконката, която беше за камерите за наблюдение на външната територия.
Тъй като осемдесет и шест камери бяха разпръснати по нея, пред очите му се появиха осемдесет и шест обозначаващи ги номера. В повечето случаи, за да можеш да видиш бързо определена част от имението, трябваше да помниш съответните номера — поне тези, които, в зависимост от служебните ти отговорности, вероятно ще са ти нужни най-често.
Итън докосна 03 и на екрана веднага се появи главната порта, гледана отвън. Това бе същата камера, която бе хванала Ролф Рейнърд при доставката на кутията, в която се намираше ябълката с кукленското око в сърцевината.
Портата се отвори, колата на господин Сатър излезе от имението на улицата, зави надясно и изчезна от кадъра.
Портата се затвори, Итън докосна екрана и излезе от менюто за външните камери. После натисна иконката за алармената система на къщата.
Не всички служители бяха упълномощени да активират и дезактивират алармената система, затова Итън трябваше да вкара паролата си. Той го стори и включи системата по периметъра на къщата.
Всички обществени площи на имението — с изключение на спалните, баните и стаите на персонала — бяха оборудвани с датчици за движение, които щяха да реагират, ако някой мине по коридорите или през стаите. Датчиците всъщност бяха активирани двайсет и четири часа в денонощието седем дни в седмицата, но свързването им с алармената система ставаше само в режима „никой вкъщи“, когато имението бе абсолютно обезлюдено, което се случваше рядко.
Тъй като Фрик и Итън бяха вътре, ако датчиците за движение бяха свързани с алармената система, сигналът за тревога би прозвучавал всеки път, когато минеха през контролирано пространство или просто махнеха с ръка.
Итън искаше само да бъде сигурен, че сирената ще се активира, ако се отвори врата или прозорец. Тази мярка в съчетание с охранителите, които наблюдаваха останалите датчици извън къщата, щеше да предпази него или Фрик от неочаквано нападение.