— Стерилизират я по специален начин с пара — обясни Фрик. — Докато е затворена, тя е също толкова стерилна както, да кажем, разтвор за промиване на контактни лещи.
— Никога не съм пил такъв разтвор — пошегува се господин Труман.
— Знаеш ли, че цибетинът се използва като съставка на много парфюми?
— Не знам дори какво е цибетин.
Фрик цъфна при това признание.
— Той е гъст жълт секрет, който се изцежда от аналните жлези на цибетските котки.
— Тези котки изглеждат удивително услужливи.
— Всъщност цибетите не принадлежат към семейство котки. Те са млекопитаещи, обитаващи Азия и Африка. Отделят повече секрет, когато са неспокойни.
— При това положение те трябва да са вечно неспокойни.
— Цибетинът вони ужасно — продължи Фрик, — когато е концентриран. Но когато се разреди с подходящи вещества, става много приятен. Знаеш ли, че когато кихнеш, всички физиологични функции спират за момент?
— Дори и сърцето?
— Дори и мозъкът. Все едно за момент умираш.
— Решено тогава — край на пипера в салатата ми.
— Кихането подлага организма на страхотен стрес — обясни Фрик, — особено очите.
— Ние винаги кихаме със затворени очи, нали?
— Да, ако кихнеш достатъчно силно с отворени очи, някое от тях може да изхвърчи от орбитата си.
— Фрик, никога не съм подозирал, че си такава енциклопедия за необичайни факти.
Фрик се усмихна доволно.
— Обичам да знам неща, които другите не знаят.
Вечерята се развиваше неизмеримо по-добре, отколкото Фрик бе очаквал. Пилешките гърди в сос с масло и лимон, оризът с гъби и стръкчетата аспержи бяха много вкусни и никой от двамата с господин Труман не беше умрял от хранително отравяне, макар че господин Сатър може да бе запазил убийството за десерт.
Отначало разговорът им беше скован, защото бяха започнали с киното като тема, което неизбежно бе ги довело до филмите на Манхайм. Беше им неудобно да говорят за Татко призрак. Дори когато казваха само хубави неща, имаха чувството, че клюкарят зад гърба му.
Фрик поиска да чуе за работата на криминалния детектив и най-вече за най-ужасяващите убийства с чудовищно осакатени трупове и най-щурите престъпници, които господин Труман бе виждал. Господин Труман възрази, че повечето от тези неща не стават за разговор на маса, а някои не са подходящи за ушите на десетгодишно дете. Той обаче му разказа някои от полицейските си преживявания. Повечето от тях бяха смешни, но имаше и няколко гнусни. Не толкова гнусни, че да повърнеш пилешкото с масло и лимон, но достатъчно гнусни, за да направят този разговор по време на вечеря най-приятния в живота на Фрик.
Когато господин Труман съобщи, че господин Сатър е приготвил кокосова торта с череши за десерт, Фрик реши да използва знанията си за островната република Тувалу, износител на кокосови орехи, като принос към разговора им.
Тувалу му напомни за много други работи, които знаеше, като например за най-големия чифт обувки, произведени някога. Двойни по размер в сравнение с най-големия номер, продаван на пазара, те бяха изработени за един гигант във Флорида на име Харли Дейвидсън, който нямаше нищо общо с мотоциклетната компания. Тези обувки бяха шейсет сантиметра на дължина! Господин Труман беше впечатлен.
След големите обувки той си спомни за напитката Ю-ху, за цибетина и за кихането и когато приключваха с десерта, без да проявяват признаци на отравяне с арсеник, Фрик рече:
— Знаеш ли, че майка ми беше прибрана в лудницата?
— Не обръщай внимание на такива гадости, Фрик. Те са безсъвестни преувеличения.
— Но майка ми не осъди никого от тези, които го казаха.
— В нашата страна знаменитостите не могат да осъдят някого за клевета само защото разпространява лъжи за тях. Те трябва да докажат, че лъжите са били злонамерени. Което е трудно. Майка ти просто не искаше да прекара години в съдебната зала. Разбираш ли?
— Разбирам. Но нали знаеш какво могат да си помислят хората.
— Какво имаш предвид? Какво могат да си помислят хората?
— Каквато майката, такъв и синът.
Господин Труман се развесели.
— Фрик, никой, който те познава, не би повярвал, че някога може да си бил в лудница или че пък в бъдеще може да бъдеш.
Фрик отмести празната си чиния за торта и рече:
— Да кажем, че някой ден видя летяща чиния. Ама наистина я видя, заедно с няколко големи мазни извънземни, нали се сещаш?