— Да, големи и мазни — кимна господин Труман, който слушаше с внимание.
— И тогава, ако разкажа на някого за това, първото, което ще си помисли, ще бъде: О, да, майка му беше прибрана в лудницата.
— Дали ще си спомнят, или не историите за майка ти, някои хора не биха ти повярвали дори да им покажеш един от тези големи мазни извънземни, вързан на верижка.
— Де да можех — промърмори Фрик.
— Не биха повярвали и на мен, ако го сторех.
— Но ти си бивш полицай.
— Някои хора не са в състояние да видят истината дори когато ги боде в очите. Не си струва да се притесняваш заради тях. Тяхното късогледство е безнадеждно.
— Да, безнадеждно — съгласи се Фрик, но не за прозрението на другите хора, а за собственото си положение.
— Но ако дойдеш при мен или при госпожа Макбий, ние ще зарежем всичко и ще хукнем да видим тези големи мазни извънземни, защото знаем, че на твоята дума може да се вярва.
Това изявление силно окуражи Фрик и той изпъна рамене. През ума му минаха всичките неща, за които искаше да каже на господин Труман: за непознатия от телефона, който излезе от огледало и прехвръкна между гредите на тавана, за духовете, които се опитаха да преминат по кабела на телефона в ухото му, когато набра *69, за ангелите хранители със странни правила, за Молох, който яде деца, за броя на Лос Анджелис Таймс с историята на отвличането му. Ала колебанието му продължи прекалено дълго, защото се опитваше да подреди мислите си, та да не се изсипят наведнъж като истеричен потоп.
Господин Труман го изпревари.
— Фрик, докато не проведа наблюдението и не разбера какво трябва да се оправи, този проблем с напрежението ме кара да се тревожа.
Думите на началника на охраната грабнаха вниманието на Фрик със същата сила, сякаш бяха кукичка на въдица. Отново измишльотините за напрежението.
— Нищо няма да стане, но аз си се тревожа. Баща ти ми плаща да се тревожа. Та докато това не се оправи, не искам да спиш сам на третия етаж.
Напрежението в очите на господин Труман подсказваше, че и той самият бе видял големи мазни извънземни или очакваше да ги види скоро.
— Бих искал да спя тази нощ в хола на твоя апартамент — продължи той. — Или ти можеш да дойдеш в моя апартамент и да спиш на моето легло, а аз ще се преместя на дивана в кабинета. Какво ще кажеш?
— Мога и аз да спя на дивана, за да не трябва да отстъпваш леглото си.
— Много мило от твоя страна, Фрик. Но аз вече смених чаршафите на леглото, в случай че избереш този вариант. Ако излезе, че съм ги сменил безпричинно, ще трябва да отговарям пред госпожа Макбий. Не ме поставяй в това положение, моля те.
Фрик знаеше, че господин Труман настоява за дивана с една-единствена цел — да бъде между входната врата на апартамента си и спалнята, в която спи той, не защото се страхуваше, че момчето може да падне по стълбите, докато се разхожда като лунатик в съня си, а защото имаше вероятност злосторници да разбият вратата на апартамента и да се опитат да нападнат Фрик, при което трябваше да се преборят първо с господин Труман.
Нещо ставаше тук, нямаше съмнение.
— Добре — съгласи се Фрик, притеснен, но и приятно развълнуван. — Ще се преместя в твоя апартамент и ти можеш да спиш на дивана. Много се радвам. Никога не съм спал на чуждо място.
— Е, няма да бъдеш на съвсем чуждо място.
— Няма. Но никога преди не съм влизал в апартамента ти, дори преди ти да дойдеш. За мен това е непозната територия, като обратната страна на Луната, та направо си е като преспиване на чуждо място.
Вместо да се съсредоточи над това как да се спаси да не го отвлекат и убият, Фрик се размечта как няма да си легнат до късно, ще пекат специални бонбони на шиш и седнали на пода, ще си разказват на свещи истории за призраци. Той знаеше, че всичко това е тъпо — от тъпите бонбони на шиш до тъпите истории за призраци, но въпреки това мисълта за него му беше приятна.
Господин Труман погледна часовника си.
— Скоро ще стане осем часът. — Той стана от стола и започна да слага чиниите от масата на количката от неръждаема стомана, на която ги беше докарал. — Ще откарам съдовете в кухнята и после ще те настаним при мен.
— Искам да отида до библиотеката да си взема книга — каза Фрик, макар че всъщност искаше да полее палмата.
Дори в апартамента на началника на охраната, защитен от бивш полицай, Фрик се страхуваше да отиде в банята, където със сигурност има огледала. Човек е много уязвим, когато ходи по малка нужда.