След това се замисли за последиците. Беше му ясно, че с това, което се канеше да направи, ще даде на враговете си всички необходими средства за собственото си унищожаване.
Баба му Роуз му беше казала веднъж, че в самата тъкан на света е вплетена невидима паяжина на злото, по чиято огромна шир се полюшват смъртоносни паяци в такт с една и съща тайнствена блазнеща музика и вършат едни и същи тъмни дела, всеки по свой начин. Ако не се противопоставиш на тази лепкава паяжина, когато усетиш, че те придърпва, както често се случва, ще се превърнеш в една от онези впримчени осмокраки души, танцуващи по нея. И ако отровните паяци не биват смазвани при всяка възможност, и то по-добре рано, отколкото късно, паяците ще станат безброй, а от човечеството няма да остане нищо.
Хазарт набра номера.
Сам Кеселман отговори лично, първо с кашлица, кихавица и ругатня, а после с такъв прегракнал глас, сякаш идеше от продукт на лаборатория за генно модифициране, кръстосваща човешки същества с жаби.
— Леле, здраво си я загазил. Ходи ли на лекар?
— Ходих. Само че грипът се причинява от вирус. Антибиотиците не помагат. Каза ми да лежа и да пия много течности. Пия по десет бири на ден, ама няма да оживея.
— Качи ги на дванайсет.
Кеселман знаеше за убийството на Ролф Рейнърд от Хектор Х и че Хазарт на свой ред бе застрелял убиеца.
— Как вървят нещата със специалния екип?
— Ще ми се размине. Май че вече са готови да ме оправдаят. Слушай, Сам, има нещо свързано с убийството на майката на Рейнърд, а това дело е възложено на теб.
— Смяташ да ми кажеш, че Рейнърд е замесен.
— През цялото време си подозирал, че нещо не е наред, така ли?
— Алибито му беше прекалено непробиваемо.
— Често става така.
Хазарт разказа на Кеселман за незавършения сценарий, но не всичко. Сподели частта за размяната на убийства като във филма на Хичкок Непознати във влака, но спести частта, посветена на плана за убийството на кинозвезда.
— Значи смяташ… че Рейнърд е имал… кой да му помага — изрече Кеселман през залпове от кашлица.
— Знам, че е така. Почти съм сигурен, че е Владимир Лапута. Знам, че ти отговаряш за Вампира с лампата, Сам, но бих искал да се поровя в това дело и да намеря доказателства срещу Лапута, ако е възможно.
Кеселман, изглежда, действително трябваше да се отърве от рекордно количество храчки или използваше кашлянето, за да спечели време за мислене. Най-сетне той каза:
— Защо? Ти имаш достатъчно свои дела.
— От снощи това дело е работа и на двама ни. — До този момент той не беше лъгал директно, но сега започна. — Защото мисля, че Лапута не просто е убил Мина Рейнърд. Той също така е наел Хектор Х да пречука Ролф.
— При това положение, въпреки че аз съм отговорен за този случай, той фактически е и твой. В моето състояние сега няма да мога да мръдна на повече от двайсет крачки от тоалетната поне до другата седмица, така че най-добре е да не ме чакаш, а да започваш.
— Благодаря ти, Сам. Само още една молба. Ако те попитат за този разговор, би ли казал, че съм дошъл у вас, вместо че съм се обадил по телефона, и че сме говорили по-рано днес, преди около дванайсет часа?
Кеселман замълча. После попита:
— Що за проблеми се готвиш да ни навлечеш?
— Когато приключа — отвърна Хазарт, — ще те изритат от полицията, ще ти отнемат пенсията и ще изчистят обществена тоалетна с репутацията ти, но може би ще ти разрешат да си останеш евреин.
Кеселман се разсмя, после смехът му премина в кашлица, но когато кашлянето най-сетне спря, той продължи да се смее.
— Стига и двамата да загазим еднакво, поне ще бъде забавно.
След като приключи разговора, Хазарт поседя в колата и загледан в къщата на Лапута, обмисляше подхода си. Беше решен да действа смело, но не и прибързано.
Не беше трудно да влезе вътре, макар да беше противозаконно. Той все още носеше инструмента за отключване на брави, който бе използвал за влизането в апартамента на Рейнърд.
Да направи обиск, без да остави доказателства, че е бил там, и да се измъкне неусетно като някое привидение — ето това беше трудно.
През цялата си кариера той се бе придържал повече или по-малко, към полицейския правилник, колкото и непоследователен да бе на места. Сега обаче бе изправен пред необходимостта да си внуши, че обстоятелствата налагат правилата да не се спазват.
Хазарт извади от джоба на якето си връзката сребърни звънчета и започна да ги върти из ръката си.