Полетът от разрушения замък към Палацо Роспо по права линия, както летеше дирижабълът, беше по-малко от километър. При липсата на вятър, както сега, и като използва батерии, корабът можеше да развие максимална скорост от двайсет и четири километра в час. За да не разпръскват мъглата, която им служи за прикритие, те се движеха само с шестнайсет километра в час, така че цялото им пътешествие от врата до врата щеше да трае около три минути.
Корки беше намерил в интернет не само карти и планове на града, но и цяло съкровище от въздушни снимки, направени от властите в щата Калифорния, които показваха от птичи поглед тези достъпни само за малцина уединени места. Мнозинството от домовете в района бяха истински имения, особено тези, над които летяха в момента. Корки бе наизустил формите на покривите и отличителните белези на всяка от царствените постройки по маршрута им.
Тротър също се бе подготвил. Но той не следеше забележителностите с такова внимание, както Корки, защото разчиташе повече на компаса.
Единствената светлина в летателния апарат идваше от компаса, алтиметъра и от останалите инструменти на контролното табло. Те бяха монтирани на въртящи се основи, за да може Тротър да ги нагласява както му е удобно. Но светлината, излъчена от всичките заедно, не бе достатъчна, за да се отрази на повърхността над тях и някой да я забележи.
Разкошните къщи, над които летяха, излъчваха повече светлина от уредите за управление на дирижабъла. Златните й и сребърните отражения проблясваха набързо по търбуха на кораба, сякаш бяха полепнали светещи лишеи.
Те се носеха съвсем ниско над комините, едва на няколко стъпки от мокрите покриви. Бяха толкова близо, че Корки можеше да различи отделни керемиди и плочи, макар че нощта беше тъмна и мъглива.
Възможно беше дете, което не можеше да дочака Коледа, да се взира от прозореца на спалнята си в небето, мечтаейки за шейната с елени, и да види красавеца на Тротър да се носи под дъжда. То можеше да си помисли, че Дядо Коледа е дошъл два дни по-рано с необичаен транспорт.
И ето че най-сетне, след толкова планиране, се появи имението на Манхайм.
Те пресякоха приблизително на дванайсет метра над наблюдаваната ограда, без да ги усетят.
Преминаха и над датчиците за движение, настроени да следят за нежелани гости по земята.
Прелетяха над десетки наблюдателни камери, нито една от които не беше насочена към небето.
Корки не искаше да го свалят при къщата. Той бе решил, че ще слезе много внимателно от гондолата върху покрива на сградата за домакина по поддръжката на двора в задната част на имението.
До този момент Тротър не бе имал много работа по управлението на полета, защото бяха пътували по права линия. Сега той трябваше да насочи балона към желаната сграда, да го стабилизира над определена част от покрива и да се задържи на място във въздуха с възможно най-малко отклонение.
На всяка от четирите перки върху опашката на дирижабъла имаше рул, управляван от контролното табло.
Тротър можеше да се спусне надолу, като изпусне част от хелия в съда. Ако искаше да се вдигне нагоре, можеше или да добави хелий в балона над него, или още по-бързо, като източи вода от резервоарите за баласт от двете страни на гондолата.
С грациозни, почти величествени движения дирижабълът пое курс към сградата за домакина по поддръжката на двора и пристигна над нея също така безшумно, както звездите преминават през небето от здрач до зори. С грацията на съвършено изпълнени балетни стъпки, с деликатността, необходима за постройката на кула от карти за игра, Джак Тротър спусна дирижабъла и го нагласи в желаната позиция.
Според ръчния часовник, предпочитан от анархистите — надеждния „Ролекс“ — времетраенето на пътешествието бе три минути и двайсет секунди.
8,33. Всички телефонни линии в имението на Манхайм, включително и мобилните, бяха изключени преди три минути.
Глава 86
Фрик е роден… в сряда.
В бялата стая зад синята врата Итън седеше като омагьосан от гласа на мъртвата си жена.