Над отдушника бе монтирана метална фуния върху десетсантиметрови подпори да го пази от дъжда и мръсотиите, носени от вятъра, без да пречи на циркулацията на въздуха.
Корки нахлузи чувала върху фунията и с една ръка го притисна възможно най-плътно към отвора на отдушника.
Ако вентилаторът в тоалетната работеше, чувалът щеше да се напълни с въздух и той щеше да бъде принуден да отложи тази критична фаза на мисията, докато вентилаторът бъде изключен. Чувалът обаче не се наду като балон.
Той омота лепенка върху чувала, за да запуши плътно отвора на отдушника.
Пресегна се отново през рамо и извади от раницата аерозолна опаковка с размера на лак за коса. Това обаче не беше обикновен спрей, а „оръжеен аерозолен разпръскван (ОАР) със суперускоряващо действие“, разработен от един от колегите му в университета, който бе получил щедра субсидия от китайската армия.
ОАР можеше да изхвърли цялото си силно сгъстено съдържание за шест секунди. Молекулите на активните му съставки бяха свързани с газ, чийто коефициент на разширение бе толкова висок, че и двата етажа на сградата щяха да бъдат замърсени за около минута.
Флаконът можеше да разпръсква всичко — от приспивателни препарати до нервнопаралитични и смъртоносни отрови, които убиваха при първото вдишване.
Корки не бе успял да се сдобие с отрова и му се налагаше да се задоволи с приспивателното.
Достатъчно беше само да упои пазачите. Макар че бе изцяло отдаден на каузата за разпадането на обществото и прераждането му, той не беше човек, който убива безразборно. Вярно, че напоследък му се бе наложило да извърши повече убийства в името на благородната си кауза. Ала той се имаше за личност, която може да проявява въздържаност със същата лекота, както и да освобождава звяра в себе си, когато надвисне опасност.
Той проби с пръст дупка в чувала, разшири я, мушна горната част на аерозолния контейнер в нея и я запечата с лепенка. Стиснал стърчащия навън край с лявата си ръка, с дясната той напипа през чувала халката за дърпане и я стисна с палеца и показалеца си. Тя действаше на същия принцип както ръчната граната. Той отскубна халката и я пусна в чувала.
Десетте секунди между активирането и разпръскването на съдържанието позволяваха контейнерът да бъде хвърлен през отворена врата или прозорец. Корки го стискаше и чакаше.
Когато съдържанието започна да излиза, контейнерът завибрира в лявата му ръка и моментално стана толкова леденостуден, че той усети смяната на температурата през ръкавицата си. Ако беше го държал с гола ръка, кожата му щеше да залепне за алуминия.
Пуф! Чувалът за боклук се наду толкова внезапно както въздушна възглавница в автомобил при челен сблъсък. Корки си помисли, че той може да се спука пред лицето му и да го окъпе в приспивателен газ.
В отдушника обаче имаше място за разширение, така че вместо да разтегне чувала до точката на пръсването, газът тръгна надолу по тръбата, мина покрай неподвижния вентилатор, който би го издухал, ако се включеше, влезе в тоалетната до стаята на пазачите и от там — из цялата сграда.
Затворените врати нямаше да попречат на разпространението на газа. Сънотворните изпарения щяха да преминат между вратата и прага, между вратата и рамката, през най-малките пукнатини и цепнатини, през отдушниците за отоплението, през отворите на канализацията.
Моментът не беше избран случайно — точно преди рутинната обиколка на имението в девет часа и двамата пазачи бяха в стаята под Корки. Приспивателното действаше толкова бързо, че десет секунди след разпръскването му двамата мъже щяха да са в безсъзнание.
Той изчака повече от половин минута, преди да тръгне от северното било на покрива. Той не беше стръмен и Корки слезе лесно по него.
Върху фасадата на сградата, която беше с размера на къща в богат квартал, имаше веранда, покрита със солидна решетка от секвоя, около която от десетилетия се виеше тромпетно цвете. Той скочи от покрива върху решетката.
От там скочи на поляната, подгъна колене при приземяването, както би направил парашутист, падна, изтърколи се и се изправи на крака.
Чувстваше се като Вин Дизел.
Свали раницата от гърба си и извади от нея противогаз. Хвърли раницата и сложи противогаза.
Централният вход на сградата за домакина по поддръжката на двора не беше заключен. Той влезе в сервизно фоайе.
Точно като на скицата.
Отдясно — врата към склад за градински инструменти, достатъчно голям, за да служи и като гараж за трите косачки, както и за двата електрокара, с които Йорн и работниците от екипа му разкарваха тор и други материали из огромното имение.