За момент затворникът, изглежда, не искаше да повярва на тази новина, сякаш бе убеден, че това е още една жестокост, на която го подлагат. После той прочете истината в открития поглед на Хазарт. Костеливите му пръсти стиснаха леко ръката на спасителя му и изсушеното му тяло изстиска отнякъде влага, за да насълзи очите му.
Трогнат в същата степен, както и отвратен, Хазарт огледа торбата върху стойката на системата, тръбичката, спускаща се от нея, канюлата във вената на Далтън. Щеше му се да махне всичко това, защото бе ясно, че не помага на горкия човек. Но се страхуваше да не навреди, без да иска, на Далтън. Най-добре да остави тази работа на парамедиците.
Хазарт бе влязъл в къщата с намерението да проведе незаконен таен обиск, след което щеше да си отиде да обмисли значението на намерените доказателства, които щеше да е оставил на място, без ни най-малка следа от посещението си. Този план вече не вършеше работа. Трябваше да се обади на телефона за спешни повиквания, и то без да се бави.
Имаше съдии обаче, при това немалко, които щяха да оставят Владимир Лапута на свобода, защото Далтън бе намерен по време на незаконен обиск, извършен без необходимото разрешително. Освен това, тъй като случаят с блондинката в басейна все още не беше приключен, Хазарт не можеше да си позволи мъмрене или дисциплинарно наказание в досието си.
— Ще те махна оттук — обеща той на затворника. — Но ми трябват две минути.
Далтън кимна.
— Ей сега ще се върна.
Страдалецът пусна неохотно ръката му.
Когато стигна до вратата, Хазарт спря и извади пистолета си. Излезе в коридора, като се движеше много внимателно.
Продължи да бъде нащрек по целия път по стълбите и на първия етаж, докато стигна до кухнята. Затвори задната врата, която преди беше оставил отворена, за да улесни бягството си, и я заключи. До кухнята имаше перално помещение. Вратата в дъното на килера водеше към гаража.
В гаража нямаше коли. На циментовия под имаше купчина мокри дрехи — същите, с които Лапута беше облечен, когато се прибираше вкъщи с походката на побойник.
Имаше и хубави инструменти, сложени в чекмеджета и върху дъска с кукички на стената. Те бяха също толкова излъскани и подредени с маниакална прецизност както кристалната колекция в хола.
Хазарт взе един комбиниран чук с тесла и изтича обратно на втория етаж, радвайки се, че бе светнал толкова лампи при влизането си в къщата.
Олекна му, като видя, че пленникът е още жив. Далтън изглеждаше на ръба на смъртта и всяка секунда забавяне беше фатална.
Хазарт сложи пистолета си на пода и измъкна с теслата пироните от една от дъските, с които Лапута бе покрил прозорците. Осемсантиметровите пирони не се предаваха лесно и стържеха при излизането. Хазарт издърпа дъската от прозореца и я подпря на стената.
Пердето бе останало между дъската и прозореца. Макар да бе намачкано и прашно, то бе точно това, което му трябваше, за да изтрие отпечатъците от пръстите си от дръжката на чука, преди да го пусне на пода.
Тази спалня беше по-далеч от стълбите. Иначе също като главната спалня и нейните прозорци бяха върху фасадата. Колата на Хазарт се виждаше на отсрещната страна на улицата.
Полицаят се приближи до леглото и каза:
— Дойдох тук, воден от интуицията си и без разрешително за обиск, и трябва да оправя някои неща, за да си вържа гащите и да не дам възможност на Лапута да се измъкне. Разбираш ли ме?
— Да — изграчи Далтън.
— Така че от тебе искам да кажеш, че онзи кучи син е бил толкова сигурен в твоята немощ и в неспособността ти да издадеш дори звук, който да се чуе навън, че си е позволил тази вечер да махне дъската, за да те измъчва с гледката на свободата. Можеш ли да го направиш убедително?
Едва поемайки си дъх, от гърлото на Далтън излязоха крехките думи.
— Лапута каза, че… ще ме убие… тази вечер.
— При това положение става по-ясно защо е постъпил така.
Хазарт грабна една туба с дезинфектант с боров аромат от нощното шкафче. Тя бе поне наполовина пълна и тежеше достатъчно.
— После ще трябва да разкажеш — продължи той, — че си потърсил дълбоко в себе си последните си запаси от сила и си успял някак си да проявиш волята, енергията и гнева, необходими, за да вземеш тази туба от шкафчето и да я хвърлиш към прозореца.
— Мога да го направя — обеща той с разтреперан глас, макар че ако се съдеше по вида му, той не можеше да направи нищо друго, освен да мига с очи.