— Опаковката е счупила прозореца и се е търкулнала по навеса над входа, когато аз съм се приближавал по алеята към къщата. Чул съм твоите тихи викове за помощ и съм влязъл със сила в къщата.
Историята беше много съмнителна. Първите полицаи, които пристигнеха на мястото, щяха да разберат, че не е правдоподобна, но предвид мъченията на Далтън щяха да преглътнат тези несъответствия.
Когато Лапута стигнеше до съдебната зала, Далтън щеше до голяма степен да се е оправил и съдебните заседатели нямаше да знаят колко изнемощял е бил в момента на спасението си. Времето щеше да помогне на съшитата му с бели конци история да стане по-приемлива.
Далтън премести очи от отворената врата към Хазарт и го подкани тревожно да побърза, сякаш се страхуваше, че Лапута ще се върне всеки момент.
Хазарт хвърли тубата с дезинфектант към прозореца. Стъклото издрънча силно при счупването.
Глава 90
След като отново поля палмата в саксия с мощната струя манхаймовска урина, която вероятно би могъл да бутилира и да продава на най-побърканите почитатели на баща си, Фрик се зае да си търси книга на полиците в библиотеката, изпълнявайки поръката на господин Труман да не се бави излишно.
В случай че не се забавляват седнали на пода и не си разказват истории за призраци, той си направи труда да намери книга, която би чел с удоволствие. Даваше си сметка, че ще прекара буден по-голямата чат от тази дълга нощ и то не защото се вълнуваше за наближаването на Коледа. Ако нямаше книга, с която да убива времето, той щеше да полудее като двуглавата котка на Барбара Стрейзънд.
Тъкмо беше намерил един роман, който изглеждаше обещаващ, когато чу шум над главата си: трептяща, жизнерадостна музика, като от стотици малки звънчета, раздвижени едновременно от вятъра.
Когато вдигна очи към купола с цветната мозайка, той видя стотици парчета стъкло да се откъсват и да политат към него.
Не, не беше стъкло. Мозайката си стоеше на тавана. Цветове и сенки като начупени стъкълца преминаваха през стъклото, без да го чупят, падаха през него от бездната на нощта или от някакво неизмеримо по-странно място.
Парченцата падаха бавно, очевидно не под действието на земното притегляне, и по време на полета променяха цвета си. Докато променяха цвета си, те се скупчваха и се сливаха в едно. Докато се сливаха, те растяха и придобиваха форма.
Слетите частици се превърнаха в непознатия от телефона, когото Фрик за последно бе видял на снимка в Лос Анджелис Таймс в розовата стая този следобед и на живо в лабиринта на таванското помещение предишната вечер. Както тогава ангелът хранител се бе спуснал плавно от таванските греди на пода без помощта на криле, така и сега той кацна с безшумна грация на килима на няколко крачки от Фрик.
— Много те бива да влизаш впечатляващо — каза Фрик, но разтрепераният му глас издаде фалша в позата му на нафукано холивудско хлапе.
— Молох е тук — заяви ангелът с такъв зловещ тон, че сърцето на Фрик би се свило и после заблъскало в ребрата му, дори думите му да не бяха и наполовина толкова ужасяващи. — Бягай в тайното си скривалище, Фрик. Бягай веднага!
Фрик посочи към кубето с разноцветната стъклена мозайка.
— Защо не ме измъкнеш оттук и не ме отнесеш там горе, откъдето дойде, където ще бъда в безопасност?
— Нали ти казах, момче, че трябва сам да направиш избора си, да упражниш свободната си воля и да се спасиш.
— Но аз…
— Освен това ти не можеш да ходиш там, където ходя аз, или да пътуваш като мен, докато не умреш.
Ангелът дойде още по-близо, наведе се напред и бледото му лице застана на сантиметри от лицето на Фрик.
— Нима си готов да умреш по най-ужасен начин само за да можеш да пътуваш по-удобно?
Думкащото сърце на Фрик изхвърляше всички думи от гърлото му, преди да успее да ги изговори, и докато се опитваше да изломоти нещо, странният му гостенин го грабна и го вдигна нависоко от земята.
— Молох е в къщата. Скрий се, момче, за бога, скрий се!
С тези думи непознатият от телефона хвърли Фрик, сякаш беше вързоп парцали, но го направи с такава магическа хватка, че да не се удари в мебелите. Той се претърколи в забавено движение през библиотеката над креслата и масите, покрай етажерките с книги.
Докато се въртеше през глава, Фрик видя снимката на миловидната жена, неговата мечтана майка, която бе паднала от джоба му и сега се носеше плавно във въздуха до него. Подобно на космонавт, опитващ се да хване висяща тубичка с храна в безвъздушното пространство в космически кораб, той посегна към снимката, но не можа да я достигне.