Тази болка, която го обзема сега по пътя от партера към гаража, не е просто по-голямо съжаление, а е такова мощно угризение на съвестта, че той се чувства, сякаш е хапан и разкъсван от вина, майката на съвестта, чувства гризането й в костите на духа си. Побиват го тръпки и го втриса, втриса го със страшна сила при това първо истинско осъзнаване на ужасния ефект, който неговата безпътица бе оказала върху околните.
В съзнанието му се появяват лица от спомените, лица на хора, които той бе съсипал, на жени, към които се бе отнасял с невъобразима жестокост, на деца, които бяха тръгнали по пътя на наркотиците, престъпността и падението под негово влияние. Макар че тези лица са до болка познати, той ги вижда като за първи път, защото във всяко от тях той сега открива, както никога преди, една личност с надежди, мечти и потенциал за добро. Докато беше жив, тези хора бяха просто средства, с които той задоволяваше желанията и нуждите си, те изобщо не бяха човешки същества за него, а източници на удоволствие и оръдия за употреба.
Това, което му се бе виждало като радикална трансформация в душата му след смъртта на Хана, се бе оказало сантиментално самосъжаление, а не истинска промяна. Той беше изпитал скръб и известна доза угризения, но това бе нищо в сравнение с жестоките угризения и съсипващото смирение, което ги следваше.
— Разбирам какво ти е, момчето ми — казва Тифон, докато минават покрай втория етаж на гаража. Той има предвид ужаса, който смята, че е обзел Дъни, но за Дъни ужасът е най-малката му грижа.
Това, което Дъни изпитва, не може да се опише просто с угризения на съвестта, защото то е такова съкрушително изпитание, такава смазваща болка, че за него не съществува дума. Лицата продължават да го мъчат, лицата от пропиляния му живот, и Дъни им иска прошка, едно по едно, моли ги за прошка с дълбоко смирение, което също е новост за него, отправя вопли към тях, макар че е мъртъв и не може да изкупи греховете си, макар че много от тях са напуснали този свят преди него и не могат да чуят отчаяното му желание да поправи грешките от миналото.
Асансьорът е отминал първия етаж на гаража, но те продължават да слизат. Те не са вече в асансьора, а просто в идеята за асансьор, при това много странен асансьор. Стените му са покрити с плесен и мръсотия. Въздухът вони. Подът е направен сякаш от… пресовани кости.
Дъни забелязва, че в лицето на Тифон настъпват промени. Женствената миловидност и веселите очи отстъпват пред нещо, което отразява по-вярно духа, който би трябвало да се крие във фигурата на доброжелателния дядо. Дъни съзира това само с крайчеца на окото си, защото не смее да го погледне направо. Не смее.
Те слизат етаж след етаж, макар че на таблото има само пет копчета.
— Взех много да огладнявам — информира го Тифон. — Доколкото мога да си спомня, а аз имам добра памет, никога не съм бил толкова гладен. Гладен съм като вълк.
На Дъни не му се мисли какво може да значи това, вече му е все едно.
— Заслужил съм каквото ме чака — казва той, все още преследван от лицата от миналото му, цяла армия от лица.
— Няма да се бавим — обещава Тифон.
Дъни стои с преклонен дух, загледан в пода, през който бе изчезнал трупът му, готов да понесе каквото ще да е страдание, само и само да се освободи от тази непоносима болка, от тези ръфащи угризения.
— Макар че това, което те чака, е ужасно — продължава Тифон, — вероятно нямаше да се чувстваш по-добре, ако не беше приел предложението ми и бе избрал да изкараш хиляда години в чистилището, преди да отидеш… горе. Не беше готов да отидеш направо при светлината. Изгодната сделка, която ти предложих, ти спести досадното чакане.
Асансьорът забавя ход и спира. Избръмчава, за да оповести, че са пристигнали, сякаш са тръгнали към най-обикновено място, като например на работа в делничен ден.
Вратите се отварят и някой влиза, но Дъни не поглежда към новодошлия. Макар да е потресен от ставащото, той все още не е напълно подвластен на ужаса.
При вида на новодошлия в асансьора Тифон изругава бурно, с нечовешка ярост. Гласът му все още може да се разпознае, но е без предишната веселост и чар. Той застава пред Дъни и заговаря с горчив укор.