— Разбира се, че няма — рече Фрик. — Не искам да ме приберат в лудницата.
Четвъртата лимузина влезе, но петата спря на улицата. От това разстояние без бинокъл Итън не можеше да види дали Чанинг Манхайм наистина бе слязъл от лимузината да се покаже на камерите и да очарова пресата, но беше сигурен, че дължи на Фрик куп кравешки лайна.
— Нямам чувството, че иде празник — рече Фрик тихичко.
— Ще стане по-добре, ще видиш — обеща Итън.
Сутринта на Коледа Итън прослуша в кабинета си всичките петдесет и шест съобщения, записани на линия 24.
Преди Манхайм и Мин дю Лак да се завърнат в Палацо Роспо, Итън бе прехвърлил обработените записи на диск. След това ги бе изтрил от компютъра в бялата стая и бе махнал данните за тях в телефонния запис. Той единствен щеше да знае за тях.
Тези съобщения бяха негови и само негови, разговор между две сърца през вечността.
В някои от тях Хана разрешаваше всеки елемент от гатанките на психопата. В други тя само повтаряше името на Итън, понякога с копнеж, друг път с нежна обич.
Той прослуша обаждане 31 повече пъти, отколкото можеше да си спомни. В него тя му напомняше колко го обича и докато я слушаше, петте години изглеждаха като миг и ракът и гробът загубваха силата си.
Той отваряше кутия курабийки, оставени от госпожа Макбий, когато телефонът иззвъня.
Фрик винаги нагласяваше будилника да звъни рано в коледното утро не защото нямаше търпение да открие какво е оставено под елхата за него, а защото искаше да отвори тъпите подаръци и да се свърши с тази работа.
Той знаеше какво се крие под красивите опаковки — всичко, което бе в списъка, който бе длъжен да предаде на госпожа Макбий на пети декември. Никога не му бяха отказвали нищо и всеки път, когато поискаше по-малко подаръци, го караха да допълни списъка, докато стане поне толкова дълъг, колкото миналата година. Долу, под елхата в гостната, щеше да има цял лайнян куп от фантастични неща и нито една изненада.
В това коледно утро обаче той се събуди и видя нещо, което никога не бе виждал преди. Докато е спал, някой се бе промъкнал в стаята му и бе оставил подарък на нощното му шкафче до часовника.
Малка кутийка, увита в бяла хартия, завързана с бяла панделка.
Картичката беше по-голяма от кутийката. Не беше подписана, но съдържаше следното послание:
Абракадабра. Ако не мигне, чакат те големи приключения. Ако не пролее сълза, ще живееш дълго и щастливо. Ако не заспи, ще пораснеш и ще станеш това, което искаш.
Това бе такова удивително послание, толкова тайнствено, с такива богати възможности, че Фрик го прочете няколко пъти, мъчейки се да разбере значението му.
Той се въздържаше да отвори бялата кутийка, защото не вярваше, че може да съдържа нещо така обещаващо като посланието.
Когато най-сетне разкъса гланцовата опаковка, вдигна капака и извади амбалажната хартия, той видя, че съдържанието — ура — беше равно на посланието!
Върху нова златна верижка бе окачено стъклено медальонче, представляващо топка, в която плуваше око. Никога в живота си не бе виждал подобно нещо и знаеше, че никога няма да види. Реликва от изчезналия континент Атлантида може би, бижу на магьосник или защитен талисман на рицарите от Кръглата маса, борещи за справедливост под закрилата на Мерлин.
Ако не мигне, чакат те големи приключения.
Нямаше, никога нямаше да мигне, защото това око нямаше клепач.
Ако не пролее сълза, ще живееш дълго и щастливо.
Нямаше, нямаше да пролее сълза от сега за вечни времена, защото това око не можеше да плаче.
Ако не заспи, ще пораснеш и ще станеш това, което искаш.
Нямаше да заспи, нямаше да задреме дори за миг, защото това око стоеше винаги широко отворено, пълно с магия, и не се нуждаеше от почивка.
Фрик огледа внимателно медальончето на дневна светлина, на лампа, под светлината на фенерче в тъмния си дрешник.
Той изучи окото под мощно увеличително стъкло и после в отражението му в огледалото.
Сложи го в джоба на горнището на пижамата си и беше сигурен, че не е ослепяло.
Стисна го в юмрука си и почувства мъдрия му взор върху възглавничките на пръстите си. Беше му ясно, че ако запази сърцето си чисто и посвети мислите си на защитата на доброто, както се очаква от всички рицари, един ден това око ще му покаже бъдещето, ако поиска да го види, и ще го ръководи по пътя на Камелот.