Замърсяван с години от саждите на изгорелите газове, които образуваха енигматични отпечатъци, подобни на мастилените петна от теста на Роршах, ниският сив таван започна да го затиска все повече, докато се придвижваше в гаража. Стените му заприличаха на корпуса на подводница, едва удържащ смазващия натиск на тоновете вода в морето.
Стъпка след стъпка Итън очакваше да открие, че всъщност не е единственият пешеходец. Зад всяка кола, зад всяка бетонна колона можеше да го очаква стар приятел, изпаднал в тайнствено състояние и преследващ неизвестно каква цел.
Итън стигна до форда без произшествия.
В колата не го чакаше никой.
Той седна зад волана и преди да запали мотора, заключи вратите.
Глава 8
Арменският ресторант на булевард „Пико“ имаше атмосферата на еврейски магазин за деликатеси, меню, предлагащо такива вкусни ястия, че би накарало осъдения на смърт да изяде с усмивка последната си вечеря, и повече неуниформени детективи и дейци на филмовата индустрия, събрани на едно място, отколкото биха могли да се намерят където и да било извън съдебната зала, в която се разглежда делото на последната звезда, убила съпружеската си половинка.
Когато Итън пристигна, Хазарт Янси го чакаше в едно сепаре до прозореца. Дори седнал той изглеждаше толкова грамаден, че би могъл да получи главната роля в Невероятният Хълк, ако Холивуд решеше да го пресъздаде в черна версия.
На Хазарт вече му бяха сервирали мезето — двойна порция кюфтета от смлян нахут със салата от краставици, домати и туршия от ряпа.
Итън седна срещу грамадния детектив и Хазарт подхвана разговора:
— Чух, че в новините пишело за твоя шеф, че са му платили двайсет и седем милиона за последните два филма.
— По двайсет и седем милиона за всеки. Той е първият, който пробива тавана от двайсет и пет милиона.
— Няма да умре гладен — изсмя се Хазарт.
— Отгоре на това получава нещо и от задкулисната част.
— С такива пари може да си осигури задкулисните части на когото си поиска.
— Това е израз от бизнеса, който означава, че за филми с голям касов успех той получава част от печалбата, понякога дори и процент от брутния доход.
— И какъв може да бъде размерът му?
— Според Дейли Варайъти някои от филмите му са имали такъв огромен международен успех, че делът му е достигал до към петдесет милиона.
— Започнал си да четеш филмовата преса, значи.
— Помага ми да се ориентирам колко голяма е мишената, в която сам се превръща.
— Не ти е лека работата. По колко филма прави на година?
— Никога по-малко от два. Понякога и три.
— Бях намислил да излапам толкова много за негова сметка, че господин Чанинг Манхайм да забележи и да те уволни за неоправдани плащания с кредитната му карта.
— Дори и ти не можеш да изядеш мезе за сто хиляди долара.
Хазарт поклати глава:
— Великият Чан. Може да съм вече демоде във вкусовете си, но не ми се струва толкова готин, че да заслужава петдесет милиона.
— Той притежава също и телевизионна компания, която произвежда три редовни предавания за най-големите мрежи и четири — за кабелната телевизия. Печели по няколко милиона на година от Япония, като участва в телевизионни реклами за най-популярната им бира. Продава своя марка спортно облекло и много други. Агентите му наричат парите от дейностите извън актьорството „допълнителни източници на приходи“.
— Хората просто го заливат с пари!
— Никога няма да му се наложи да търси преоценени стоки.
Когато сервитьорката се приближи до масата им, Итън си поръча сьомга по марокански с кускус и студен чай.
Поръчката на Хазарт беше толкова голяма, че моливът на сервитьорката се изтъпи: сух таратор, хайвер от нахут и сусамено семе, сарми с лозови листа, турски питки, мароканска морска яхния…
— Моля, също и две бутилки оранжина.
— Единственият човек, когото съм виждал да яде толкова много — подразни го Итън, — беше една балерина, страдаща от булимия. Тя тичаше в тоалетната да повръща след всяка чиния.
— Аз само опитвам и никога не си обличам пачка. — Хазарт сряза последното кюфте от мезето. — Та що за тъп задник е великият Чан?