В плика се намираха шест отпечатани компютърни снимки, които Итън бе направил в кабинета си с дигитален фотоапарат с висока резолюция. На първата се виждаше малко бурканче върху бяла покривка. До него лежеше капачката му. Върху покривката бяха наредени предметите, извадени от бурканчето — двайсет и две буболечки с оранжеви черупки на черни точки.
— Калинки? — попита Хазарт.
— Ентомологичното им име е Hippodamia convergens от семейство Coccinellidae. Надали има някакво значение, но го проверих.
Изразът на лицето на Хазарт беше достатъчно красноречив, но той не се сдържа да не възкликне:
— Ама че загадка!
— Този тип си мисли, че аз съм Батман, а той е Гатанката.
— Защо калинките са двайсет и две? Има ли някакво скрито значение в броя им?
— Не знам.
— Живи ли бяха, когато ги получи? — продължи с въпросите Хазарт.
— До една мъртви. Нямам представа дали са били живи при изпращането, но изглеждаше, че е минало известно време, откакто са умрели. Черупките не бяха мръднали, но по-деликатните части на насекомите бяха изсъхнали и се ронеха.
На втората снимка колекция от други, спираловидно оформени, светлокафяви черупки стърчаха под най-различни ъгли върху купчина от сива слуз, изпразнена от черна кутия върху восъчна хартия.
— Десет мъртви охлюва — поясни Итън. — Всъщност два бяха живи, но много изнемощели, когато отворих кутията.
— Този аромат няма да бъде избран за бутилиране от Шанел.
Хазарт замълча, за да пъхне в устата си хапка от морската яхния.
Третата снимка беше на малко бурканче от прозрачно стъкло с капачка на винт. Етикетът му беше махнат, но от капачката се виждаше, че някога е съдържало царска туршия.
Тъй като на снимката не можеше да се разбере какво е мътното му съдържание, Итън поясни:
— Беше пълно с формалдехид, в който плуваха десет парчета от прозрачна тъкан, леко оцветена в розово. Имаха тръбовидна форма. Трудно е да се опишат. Приличаха на миниатюрни екзотични медузи.
— Даде ли ги за изследване в лабораторията?
— Да. И когато отидох за резултата, ме изгледаха странно. Парчетата в бурканчето са били от препуциум.
Челюстта на Хазарт замръзна насред дъвченето, сякаш морската яхния се беше втвърдила като материал за вземане на мерки за зъбна протеза.
— Десет парчета от препуциум от големи мъже, не от бебета — подчерта Итън.
Хазарт задъвка отново, но механично, без предишната наслада и преглътна мъчително.
— Ох, майчице! Колко са големите мъже, които се подлагат на обрязване?
— Няма да ги видиш да чакат на опашка — съгласи се Итън.
Глава 9
Корки Лапута се чувстваше отлично под дъжда.
Беше облечен в дълга лъскава жълта мушама и жълта шапка за дъжд с клепнала периферия. Жълтееше се като глухарче.
Мушамата имаше много вътрешни джобове, които бяха дълбоки и непромокаеми.
Във високите черни гумени ботуши два чифта чорапи държаха краката му приятно затоплени.
Той копнееше за гръмотевица.
Той жадуваше за светкавица.
Бурите в Калифорния обикновено минаваха без мълнии и тътен и бяха прекалено тихи за вкуса му.
Вятърът обаче му харесваше. Съскайки и подсвирквайки, той се стараеше да разруши реда, караше дъжда да жили и обещаваше хаос.
Фикусовите и боровите дървета трепереха и се разтрисаха. Клоните на палмите чукаха и тракаха.
Откъснатите листа се въртяха и образуваха страховити зелени привидения, краткотрайни демони, които се разпадаха в канавките.
Постепенно те щяха да запушат решетките на отводнителната система и да причинят наводнения по улиците, които да доведат до заседнали коли, забавени линейки и множество други дребни, но неприятни беди.
Тук, посред бурния дъждовен ден, Корки вървеше през един очарователен жилищен квартал на Студио Сити и сееше безпорядък.
Той не живееше тук. И никога не би живял.
Това беше квартал на трудещи се, в най-добрия случай — на средно ръководно ниво. Такова място не предлага много възможности за стимулиране на интелекта.
Той бе пристигнал с кола, за да се разходи тук.
Макар да бе облечен в защитно яркожълто и да лъщеше като канарче, той преминаваше по улиците в пълна анонимност, привличайки не повече внимание от призрак, изтъкан от тънка ивица ектоплазмена мъгла.