Докато Итън вадеше кредитната карта от портфейла си, жената чакаше и по лицето й ясно се четяха мислите й. Искаше й се да пофлиртува още с Хазарт, но внушителният му вид я възпираше.
Итън й подаде сметката, заедно с картата си от Американ Експрес, сервитьорката му благодари и хвърли отново поглед към Хазарт, който облиза устни с театрално удоволствие, което я накара да побегне като заек, до такава степен поласкан от обожанието на лисицата, че за малко да се остави да бъде изяден, преди инстинктът му за самосъхранение да проговори.
— Благодаря за почерпката — рече Хазарт. — Вече мога да се фукам, че великият Чан ме е водил на обяд. Макар че ми се струва, че тези ореховки ще се окажат най-скъпите сладкиши, които някога съм ял.
— Не се чувствай задължен за нищо. Както казах, ако не можеш, така да е. Рейнърд е мой проблем, не твой.
— Да, ама вече съм заинтригуван. Ти флиртуваш по-добре от сервитьорката.
Сред купищата мрачни чувства Итън намери истинска усмивка.
Една внезапна смяна в посоката на вятъра плисна яростно дъжда по големите прозорци.
Зад окъпаните стъкла пешеходците и автомобилите се стопяваха и чезнеха, сякаш изгаряха в огън без пламъци или биваха посипани със сода каустик.
— Ако носи кесия с пържени картофки, вътре може да има и нещо друго.
— Това ли му е параноята? Така ли държи оръжието близо до себе си?
— Това е, което чух. В кесия с пържени картофки, на места, където може да го хване, без да разбереш какво прави.
Хазарт го гледаше втренчено и мълчеше.
— Може би е деветмилиметров глок — добави Итън.
— А има ли атомно оръжие?
— Нямам сведения.
— Сигурно го държи в кутия от соленки.
— Вземи си една торба с ореховки и ще се оправиш с всичко.
— О, да, няма съмнение. Хвърлям една от тези кутийки и му счупвам черепа.
— След което изяждаш уликите.
Сервитьорката се върна с кредитната карта и бележката.
Итън добави бакшиша и се подписа. За Хазарт жената все едно не съществуваше и той не я погледна нито веднъж.
Поривите на вятъра, въоръжени с игли от дъжд, татуираха мимолетни фигури по прозореца.
— Изглежда студено навън — промълви Хазарт.
Итън си бе помислил същото.
Глава 11
С мушама и ботуши, както и същите джинси и вълнен пуловер отпреди, седнал зад волана на сребристото си беемве, Корки Лапута усещаше как притеснението го бе стегнало и го задушаваше.
Макар че не се беше закопчал догоре, гневът го стискаше за гърлото толкова здраво, сякаш го беше напъхал в риза, с два размера по-малка.
Искаше му се да отиде с колата до Западен Холивуд и да убие Рейнърд.
Човек обаче не трябва да се поддава на такова изкушение, защото, макар че мечтаеше обществото да изпадне в състояние на пълно беззаконие, от което да възникне нов обществен строй, законите срещу убийството още бяха в сила и се прилагаха.
Корки беше революционер, но не и мъченик.
Той осъзнаваше необходимостта да се балансират радикалните действия с търпение.
Също така признаваше ограничението на анархистичния гняв.
За да се успокои, той изяде една шоколадова вафла.
Противно на твърденията както на алчната и корумпирана западна, така и на духовно самодоволната източна медицина, рафинираната захар не водеше до повишена активност при Корки. Захарта го успокояваше.
Доживелите до дълбока старост, чиито нерви бяха болезнено оголени от живота и разочарованията от него, знаеха отдавна за разрушителното действие на излишъка от захар. Колкото повече техните надежди и мечти се отдалечаваха, толкова по-сладка ставаше диетата им, в която се включваха сладолед с кофи, много сладки курабийки в огромни, семейни кутии и шоколад във всякакви форми, дори на великденски зайчета, които им предоставяха двойното удоволствие да ги разкъсат на парчета и да ги излапат.
В по-късните си години майка му се бе пристрастила към сладоледа. Ядеше го на закуска, на обяд и на вечеря. Ядеше го във високи чаши, в огромни купи и дори направо от кутията.
Тя бе изгълтала достатъчно сладолед, за да задръсти артерии с дължина от Калифорния до Луната и обратно. За известно време Корки бе повярвал, че тя се опитва да се самоубие с холестерол.
Ала вместо да се докара до инфаркт с лъжицата, тя започна да изглежда по-здрава. Лицето й светна и очите й блеснаха както никога преди, дори и в младостта й.