Ала вътре в месото на ябълката беше сгушено око.
За един зловещ миг той допусна, че окото може да е истинско. После видя, че е пластмасово, но с убедително реалистична изработка.
Обаче не беше топче, а полусфера. Дъното й беше плоско, с кукичка за закачване.
Някъде някоя полуослепена кукла продължаваше да се усмихва.
Навярно когато погледнеше тази кукла, преследвачът си представяше прославения обект на маниакалната си омраза обезобразен по същия начин.
Итън се разстрои от това откритие почти в същата степен, както и ако беше намерил истинско око в червената превъзходна.
Под окото, в ямката за семки, се намираше плътно сгънато парченце хартия, леко навлажнено от пропилия се сок. Итън го разгъна и видя, че вътре има напечатан текст — първото директно послание в шестте пратки:
ОКОТО В ЯБЪЛКАТА? БДЯЩИЯТ ЧЕРВЕЙ? ЧЕРВЕЯТ НА ПЪРВИЧНИЯ ГРЯХ? ИМАТ ЛИ ДУМИТЕ ДРУГА ЦЕЛ, ОСВЕН ДА ВОДЯТ ДО ОБЪРКВАНЕ?
Итън наистина беше объркан. Каквото и да означаваше, тази заплаха с окото в ябълката му се стори особено злобна. Подателят й я беше придружил с гневно, макар и двусмислено изявление, чийто символизъм трябваше да бъде правилно разгадан, при това спешно.
Глава 2
Зад прозорците чугунено черните облаци, които бяха закривали небето, сега изчезнаха зад сивото було на мъглата. Вятърът замина нанякъде с вайканията си и подгизналите дървета замръзнаха тържествено като свидетели на погребална процесия.
Мрачният ден навлезе в центъра на дъждовната буря и през всеки от трите прозореца в кабинета Итън наблюдаваше траурния пейзаж на времето и размишляваше над значението на ябълката на фона на странните предмети, които я предшестваха. Природата надничаше към него през млечния порой и в унисон с гледките, владеещи съзнанието му, продължаваше да е облачно.
Той предположи, че лъскавата ябълка може да символизира слава и богатство, завидния живот на работодателя му. Окото на куклата тогава можеше да представлява червей, олицетворяващ поквара в същината на славата и обвиняващ, осъждащ и заклеймяващ Лицето.
В продължение на дванайсет години актьорът носеше най-големите касови печалби в цял свят. Още от първия филм, с който се бе прочул, побърканите по знаменитостите средства за масова информация започнаха да го наричат Лицето.
Твърдеше се, че това ласкателно прозвище бе произлязло едновременно от перата на многобройни журналисти, пишещи на тема развлечения, под напора на всеобщото възхищение от обаятелния външен вид на актьора. В действителност нямаше съмнение, че някой хитър и вечно буден рекламен агент беше предизвикал под формата на отплата за предишни услуги и чрез раздаване на пари този спонтанен взрив от овации и бе успял да го поддържа повече от десетилетие.
В дните на черно-бялото кино, така далечно по време и качество, че съвременната публика не знаеше много повече за него, отколкото за войната между Испания и САЩ в края на деветнайсети век, една даровита актриса на име Грета Гарбо бе наречена Лицето. Ласкателството бе резултат от рекламен трик на студиото, но достойнствата на Гарбо бяха надвишили многократно очакванията на рекламата.
От десет месеца Итън работеше като началник на охраната за Чанинг Манхайм, Лицето на новото хилядолетие. До този момент той не беше забелязал дори и сянка от дълбочината на превъплъщенията на Гарбо. Лицето на Манхайм, изглежда, беше единственото му достойнство.
Итън не изпитваше презрение към актьора. Лицето се държеше приятелски, с непревзетостта на истински полубог, живеещ с убеждението, че животът и младостта му са вечни.
Безразличието на звездата към положението на всички други, освен неговото, не произтичаше от самовглъбеност или преднамерена липса на съчувствие. Умствената ограниченост не му позволяваше да осъзнае, че предисторията на другите съдържа повече от страничката, посветена на този въпрос, във филмовите сценарии и че развитието на образите им е прекалено сложно, за да се представи в рамките на деветдесет и осем минути.
Жестокостта, която Лицето проявяваше понякога, никога не беше умишлена.
Ако обаче не беше знаменитост и ако нямаше такава поразителна външност, Чанинг никога не би могъл да каже или извърши нещо, което да направи впечатление. Ако в Холивуд се откриеше деликатесен магазин, в който сандвичите носят имената на кинозвезди, Кларк Гейбъл би бил говеждо печено с миризливо сирене лидеркранц върху ръжен хляб със сос от хрян; Кари Грант би бил пилешко филе с пипер и швейцарско сирене върху пълнозърнест хляб с горчица; а Чанинг Манхайм би бил кресон върху леко намазан с масло хляб.