Външните наблюдателни камери по цялото имение наброяваха осемдесет и шест. Всяка врата и прозорец и всички подстъпи към къщата бяха под наблюдение.
Само северната стена на имението граничеше с обществена земя. Тази дълга укрепена ограда, в която се намираше и портата, беше под наблюдението на камери, монтирани в дърветата от другата страна на улицата, където земята също принадлежеше на Чанинг Манхайм.
Никой, който се опиташе да разбере как се охранява достъпът до имението, как работи портата и какъв е редът за установяване на самоличността на посетителите, нямаше да забележи наличието на камери от външната страна на оградата или по дърветата, надвиснали отвътре над нея. Щеше да сметне, че наблюдението се извършва единствено от вътрешната страна на имението.
Всъщност той щеше да бъде наблюдаван от камерите, които се намираха от другата страна на тясната уличка в Бел Еър, на която едва се вместваха две платна и нямаше тротоари и улични лампи. Снимките в едър план щяха да са достатъчно ясни, за да се идентифицира и да може да бъде осъдено лицето, което преминава от разузнаване към действия с престъпни намерения.
Камерите работеха двайсет и четири часа в денонощието, седем дни в седмицата. От стаята на пазачите в сградата за домакина по поддръжката на двора, както и от няколко пункта в къщата, можеше да се контролира всяка камера от системата, ако човек знаеше командата.
Няколко единични телевизионни апарата в къщата и комплект от шест апарата в стаята на пазачите можеха да приемат видео от която и да е от камерите. Един телевизор можеше едновременно да покаже предаденото от четири камери, разделяйки екрана на четири. По този начин охраната можеше да прегледа наведнъж образите от двайсет и четири камери, когато пожелаеше.
Пазачите прекарваха времето си главно в пиене на кафе и дрънкане на глупости. Ако обаче прозвучеше сигнал за опасност, те можеха веднага да разгледат подробно кътчето от имението, чиято сигурност бе нарушена. Камера по камера те можеха да проследят придвижването на неканения гост от едно полезрение към друго.
От пулта в стаята на пазачите всеки от осемдесет и шестте видеоизточника можеше да бъде включен за запис на видеомагнетофон. Системата имаше дванайсет видеомагнетофона, които можеха да правят едновременно четирийсет и осем записа във формат на четвъртинки от екран.
Дори пазачите да не внимаваха, датчиците за движение, свързани към всяка камера, щяха автоматично да я включат на запис всеки път когато нещо по-голямо от куче минеше през полето на обхвата й.
В 3,32 предишната нощ датчиците за движение, свързани с камера 01, която наблюдаваше без прекъсване западния край на северния периметър, доловиха пристигането на тригодишна хонда. Вместо да отмине, както бяха направили малкото други превозни средства, дошли насам през тази нощ, колата сви настрани от платното и паркира на по-малко от стотина метра от портата.
Предишните пет черни кутии бяха дошли с куриер и носеха фалшиви адреси на подател. Това беше първата възможност за Итън да идентифицира подателя.
Сега, няма и седем часа по-късно, той стоеше в кабинета си и наблюдаваше хондата на цял екран. Поради теснотата на банкета шофьорът не бе могъл да паркира изцяло извън платното, водещо на изток.
През деня по улиците на този богаташки квартал нямаше особено движение. В този късен час то бе сведено до минимум.
Въпреки това явно нежелаещ да създава риск, шофьорът на хондата не бе угасил фаровете, бе оставил мотора да работи и бе включил аварийните светлини.
Камерата, която беше последна дума на техниката за нощни снимки, предоставяше картина с висока резолюция въпреки тъмнината и лошото време.
За момент камера 01 продължи да се отдалечава от хондата, после прекрати програмирания режим на оглеждане и се върна към колата. По това време Дейв Ладман бе излязъл на рутинна патрулна обиколка на имението. Том Мак, който дежуреше в стаята на пазачи, бе забелязал пристигането на подозрително превозно средство и бе изключил автоматичната функция на 01.
Дъждът по това време валеше силно. Непрестанни потоци от дъждовни капки се разбиваха мощно по асфалта и вдигащата се пяна и танцуващите пръски създаваха впечатлението, че улицата е завряла.
Шофьорът отвори вратата и камера 01 показа фигурата му отблизо. От колата слезе висок, набит мъж. Беше облечен с черно непромокаемо яке. Лицето му бе скрито с качулка.