Искам да го убия, мамка му.
Спалнята на Никълсън прилича на останалата част от къщата — спартанска е. Всичко е чисто, но домът няма душа. Стените са голи, а завесите са евтини и не съответстват на обстановката. Той е спял тук, ял е тук, имал е покрив над главата си тук. Това е било всичко.
Забелязвам снимка в рамка на чекмеджето до леглото. На нея е Никълсън, усмихва се, а очите му са живи. Прегърнал е младо момиче, което изглежда на шестнадесет години. Наследила е гъстата тъмна коса на баща си. Очите обаче не са неговите. Вероятно са на майката.
Алън проследява погледа ми.
— Прилича ми точно на снимка на баща и дъщеря — казва той.
Кимам мълчаливо.
Алън отваря килера и започва да тършува из него. Застива за миг, не помръдва, мълчи.
— Уха — казва най-накрая. — Ела да видиш това.
Той излиза оттам. В ръцете си държи кутия за обувки с махнат капак. Вътре има още снимки. Много снимки. Алън изважда една и ми я подава.
Момичето е бледо и голо. На тази снимка изглежда е в началото на двадесетте си години. Снимана е фронтално. Ръцете й са завързани зад гърба, краката й са леко изкривени, а погледът й е на човек, който се е предал. Има големи гърди и неизбръснати слабини. Изглежда крехка и емоционално срината.
Сравнявам тази снимка с онази в рамката.
— Определено е същото момиче — казвам аз.
— Тази кутия е пълна с тях — констатира Алън, докато рови. — Явно са подредени в хронологичен ред. Винаги е гола. На различна възраст. — Продължава да рови. — Исусе. Предвид промяната в лицето и тялото й, вероятно са минали много години.
— Според мен над десет. — Имам чувството, че някой ми е изпуснал въздуха. Гневът ми си е заминал и е оставил празнота у мен.
Алън ме поглежда и се опитва да осмисли чутото. Той потропва с крак и поклаща с ръка кутията.
— Добре. Добре. Има логика. Взел е дъщерята на Никълсън за заложница. Но Никълсън не е просто баща, той е и полицай. Извършителят се нуждае от нещо, с което да го държи на каишка, така че му осигурява редовно доказателство, че дъщеря му е жива. — Започва да тропа с крак по-силно. — Проклятие. Защо Никълсън не е отишъл във ФБР? Защо е оставил дъщеря си в ръцете на този тип толкова дълго, без да предприеме нищо?
— Защото му е вярвал, Алън. Вярвал е, че Странника ще направи каквото е обещал. Ако Никълсън се е отклонял от плана, той е щял да убие дъщеря му. Ако Никълсън се е придържал към плана, той е щял да я остави жива. Освен това редовно му е изпращал доказателства, че спазва думата си.
— Това го разбрах, но все пак… би ли си траяла като Никълсън? И то толкова дълго време?
Отговорът е мигновен. Не ми се налага да му мисля много. Представям си какво бих направила, ако Алекса беше жива.
— Вероятно да. Ако е достатъчно убедителен. Да. — Поглеждам го. — Ти какво би направил, ако ставаше въпрос за Елейна?
Алън спира да потропва с крак.
— Права си.
Поглеждам отново снимката.
— Защо? Защо Никълсън?
— Мислех, че сме наясно по този въпрос. Нуждаел се е от него, за да насочва разследването на Лангстром.
Поклащам глава.
— Глупости. Имам предвид, да, използвал го е за тази цел… но защо е поел такъв риск? Защо си е направил труда? Можел е да прикрие следите си много по-добре… по дяволите, дори така ги е прикрил доста добре. Като е намесил Никълсън, е увеличил шанса си да бъде разкрит. Защо Странника е поел този риск? — Прокарвам ръка през косата си. — Трябва да разровим миналото на Никълсън. — Започвам да крача в стаята. — В този случай всичко е свързано с миналото, просто все още не сме намерили връзките. На кого възложих да намери информация за дядото на Сара?
— Май на мен. Все още не съм стигнал до него. Досега се занимавах с къщата на Лангстром, тръста — Алън размахва ръка, за да посочи къде се намираме в момента и защо, — Никълсън. Нещата се развиват много бързо.
— Знам и разбирам, но това наистина е много важно.
— Наясно съм.
Поглеждам тъжното момиче на снимката. То е олицетворение на този случай, на нещо, което се случва от цяла вечност, нещо ужасно, нещо, което може да бъде проследено в миналото. Никълсън, дядото на Сара и случай от седемдесетте години.
Какво е общото между тях?
Разговарям с Кристофър Шривпорт, шефа на СКЗ — Специалното кризисно звено. Те се занимават с кризисни ситуации, отвличания и подобни.
— Тя е заложница? — учудва се той.
— Да. Освен ако вече не е мъртва.
Мълчание. Шривпорт не ругае, но усещам, че му се иска.