Минаваме покрай охраната и се насочваме към рецепцията. Пред нас застава тридесет и няколко годишна, атлетична и бликаща от енергия блондинка с огромна усмивка. Тя протяга ръка към мен, за да се ръкуваме. Почти се пропуква от увереност и енергия.
— Агент Барет? Кърби Мичъл.
Изведнъж осъзнавам, че часът е напреднал и сега минава 17:30. Бях забравила за срещата ни.
Ах, да, убийцата — иска ми се да кажа. — Радвам се да се запознаем… дали не трябва да завърша с въпросителен знак? Времето ще покаже.
Вместо това се усмихвам, ръкувам се с нея и я оглеждам от глава до пети.
Кърби на живо е пълно съответствие на Кърби по телефона. Тя е привлекателна и слаба, около метър и седемдесет, с руса коса, която може да е или да не е естественият й цвят, с блестящи сини очи и постоянна усмивка, подкрепена от искрящо бели зъби. Прилича на жена, която е прекарала началото на двадесетте си години като плажна красавица, заобиколена от сърфисти, прекарваща вечерите си, пиейки бира край запалени огньове и спяща с русокоси младежи, които миришат на морска вода, слънцезащитен крем и може би малко марихуана. Тя е от този тип момичета, които винаги са готови да излязат в петък вечер с къса черна рокля и да танцуват, докато мястото затвори. Имала съм приятелки като нея, истински урагани в бутилка.
Само дето тази жена е бодигард, а според Томи и бивша убийца. Несъвместимостта на тези неща ме интригува и обезпокоява.
— Радвам се да се запознаем — съумявам да изрека.
Представям я на Алън.
Тя му се ухилва и го удря игриво по ръката.
— Голямо момче! Това помага ли ти, или ти пречи? Имам предвид, докато си вършиш работата?
— Предимно помага — отвръща той объркан и разтрива изненадан мястото, където го е ударила. — Хей, това заболя.
— Не бъди бебе — скастря го Кърби и ми намига.
— Тръгнали сме към офиса — казвам аз.
— Водете ме, ФБР агенти.
Офисът ни е празен. Всички са се заели със задачите, които им възложих. Кали работи над къщата на Лангстром. Джеймс вероятно се е захванал с компютъра на Майкъл Кингсли. Денят е истински спринт, който още не е завършил.
Кърби продължава да бърбори. Хвърлям й поглед, когато влизаме в офиса. Забелязвам, че докато говори, очите й обхождат всичко наоколо. Разглежда обстановката. Спира се най-дълго върху бялата дъска, след което продължава своя поход, без да пропуска нищо.
Виждала съм очи като нейните и преди — те са принадлежали на леопарди и лъвове или на човешките им версии. Те проблясват като свещи — изглеждат обикновени, но забелязват всичко.
Всички влизаме в моя офис и сядаме.
— Тъй като сме се събрали само приятели — подхваща закачливо Кърби, — нека разясня как работя аз. Много съм добра, трябва да го знаете. Никога не съм губила клиент и нямам намерение такова нещо да се случи — да чукна на дърво! — Тя почуква по бюрото ми и се ухилва. — Добра съм в наблюдението, ръкопашния бой и мога да използвам почти всякакво оръжие. — Започва да брои на пръстите си. — Ножове, пистолети, повечето автоматични оръжия. Справям се добре със снайпер, стига разстоянието да не е по-голямо от триста и петдесет метра. Обичайното. — Дарява ни с поредната блестяща усмивка. — „Ебаваш ли се с най-добрите, умираш като слабак.“ Глупаво е, знам, но обичам да го повтарям, а вие?
— Ъ-ъ, разбира се — отвръщам аз.
— Имам едно правило. — Тя размахва пръст пред мен добродушно. — Не ми спестявайте нищо. Трябва да знам всичко, за да си свърша работата. Ако се опитате да ми спестите нещо и разбера за това, напускам. Не се опитвам да се правя на отворена, просто така работя.
— Разбирам — отвръщам аз.
Отворена?
— Добре. — Кърби продължава да приказва, имам чувството, че няма спиране. Тя е като товарен влак. Можете да се качите на него или да се оставите да ви премаже. — Вижте, наясно съм, че вероятно ме гледате и си мислите: „Коя е тая въздухарка?“. Томи е честен човек, а също така и голям сладур… — тя ми намига конспиративно —…така че съм сигурна, че ви е споменал, че може би, вероятно съм убила няколко човека в миналото за военната индустрия. Виждате това или онова — тя посочва тялото си с едно движение и си мислите, може би тази е въздух под налягане, нали?