— Може би мъничко — признавам си аз.
Кърби се усмихва.
— Е, точно такава съм. Аз съм калифорнийско момиче — винаги съм била такова и винаги ще бъда. Харесвам си косата руса, банският костюм да е от две части и миризмата на океана. — Поклаща се на стола си. И обожавам да танцувам! — Дарява ни с поредната мултикиловатова усмивка. — Психологическата ми оценка гласи, че притежавам свръхразвита способност, която ми позволява да отнасям определена група човешки същества в категорията „други“. Средностатистическият човек не е устроен да убива, разбирате ли? Това не е част от него. Но ни се налага да го правим през цялото време. На войниците им се налага. На снайперистите от SWAT. — Тя кима към мен. — На вас ви се налага. Така че какво да правим, какво да правим, проблеми, проблеми. Отговорът е: решаваме, че тези хора трябва да бъдат отнесени в категория „други“. Те не са като нас, може би дори не са хора. След като това се направи — а то е нещо, което психологическите и военните общества правят от доста дълго време, — стават много по-лесни за убиване. — Следва поредната закачлива усмивка, но този път не се разпространява до очите й. Мисля, че прави всичко това с цел да ми покаже убиеца, който крие в себе си. — Не съм психарка. Не ми доставя удоволствие да убивам хора, не си падам и по неща от рода на „черва, с които да смажем веригите на танковете ни“[17]. — Засмива се, сякаш думите й са най-глупавото нещо на света, хо-хо-хо. — Много ми е лесно да различа врага и когато това стане, веднага го изключвам от приятелския си клуб, нали разбирате?
— Да — отвръщам аз. — Разбираме.
— Готско. — Влакът Кърби продължава да гази. Тя говори на приливи и единственият начин да кажем нещо е, като я прекъснем. — Така, след като се запознахте с резюмето ми, имам степен по абнормна психология и говоря чист испански. Работих пет години в ЦРУ и шест в АНС. Прекарах доста време в Централна и Южна Америка, за да върша… ммм… странни задачи. — Поредното конспиративно намигане, което малко ме плаши. — В крайна сметка обаче ми доскуча и напуснах… Господи, не ми беше лесно да го сторя. Мога да ви разкажа някои истории. Тези разузнавателни агенции наистина се приемат много на сериозно. Не искаха да ме пускат. — Тя се усмихва, но отново усмивката не се разпространява до очите й. — Успях да ги убедя.
Алън повдига вежда, но не казва нищо.
— Та… докъде бях стигнала? А, да. Напуснах и прекарах няколко месеца в съживяване на един стар бизнес. Няколко наистина дразнещи типове от Централна Америка ме ядосваха. Смятаха, че все още работя за АНС. — Кърби завърта артистично очи. — Някои мъже никога не научават истинското значение на думата „не“. Това беше почти достатъчно, за да отпиша латиносите завинаги… но не го сторих! — Засмива се. Осъзнавам, че не мога да се сдържа, и също се засмивам на думите на тази опасна жена. — Прекарах около шест месеца на плажа, но се отегчих още повече и реших, че може би ще е забавно, ако заработя в частния сектор. Парите са много по-добри, няма да ви лъжа. Все още имам възможност да стрелям по хора и мога да отида на плажа между задачите си. — Тя разперва ръце в жест „та-даа“. — Това е моята интересна история. — Кърби се навежда напред. — Сега ме запознайте с клиентката и с кукувицата, която е по петите й.
Поглеждам Алън, който свива рамене, и аз й разказвам за Сара Лангстром и Странника. Кърби ме гледа съсредоточено с леопардовите си очи, слуша ме с интерес и кима, за да ми даде да разбера, че чува това, което й казвам.
Свършвам и тя се обляга назад, мисли и почуква с пръсти стола си. Усмихва се.
— Добре, мисля, че схванах картинката. — Обръща се към Алън. — Как ще се чувстваш, ако дойда да живея в дома ти, грамадо? — Отново го удря закачливо по ръката. — А може би по-важният въпрос е как ще се чувства жена ти?
Алън не отговаря веднага. Той се вторачва в Кърби замислен. Тя понася погледа му стоически.
— Готова ли си да защитаваш съпругата ми и момичето?
— Готова съм да дам живота си. Макар че силно се надявам да не се стига дотам, какво ще кажеш?
— Добра ли си?
— Не съм най-добрата на света, но се доближавам до нея. — Доброто настроение на Кърби е неизчерпаемо, тя е един оптимистично настроен убиец. Алън кима. — В такъв случай ще се радвам, че си наоколо. Както и Елейна.
17
Цитат на генерал Джордж Смит Патън — американски военен от Първата и Втората световна война. — Бел. прев.