— Готско. — Тя се обръща към мен, сякаш в последния момент се е сетила за нещо. — О, чакай, трябва да те питам нещо. Ако кукувицата се отбие… жива или мъртва я искаш?
Усмивката й дори не потрепва. Стоя срещу тази изключително опасна жена и обмислям отговора си. Ако я помоля, Кърби Мичъл ще изпрати Странника в категорията „други“. Ако той си покаже дори носа, ще го убие с усмивка на лице и ще се насочи към плажа за бира край огъня. Колебая се, защото съм наясно, че тя не ми задава теоретичен въпрос.
Искаш ли да го убия? Няма проблеми. Ще го направя и след това ще отидем да пийнем по няколко маргарити. Готско.
— Предпочитам го жив — отвръщам аз. — Но безопасността на Елейна и Сара е приоритет.
Отговорът ми е калпав и уклончив. Но Кърби веднага ме разбира какво имам предвид.
— Чатнах. След като уточнихме това, отивам право в болницата. Ще стоя там до утре, след което ще я преместим у вас, грамадо. — Тя става. — Някой от вас ще ме изпрати ли? Хей, можете ли да повярвате, че вали толкова много?
— Аз ще дойда — предлага Алън.
Кърби излита от офиса ми и ме оставя с чувството, че съм била задмината, но някак си това е за хубаво.
Поглеждам си часовника. Минава шест часът. Елън, нашата юристка, може още да е на работното си място. Вдигам телефона и я набирам.
— Елън Гарднър — отговаря тя. Звучи спокойна. Винаги е такава. Това ми се струва малко нечовешко.
— Здрасти, Елън. Смоуки е. Трябва ми заповед.
— Задръж си мисълта — прекъсва ме тя. — Чакай да си запиша.
Представям си я как стои зад адвокатското си бюро от черешово дърво. Тя е кльощава жена, чиито форми изглеждат някак си делови. Тя е в средата на петдесетте си години, с кестенява коса, която подстригва късо (и боядисва, предполагам, защото никога не съм виждала сив косъм в нея), и високо, почти момчешко тяло. Елън винаги е изпъната, изтупана и готова за работа — истински адвокат. Чувала съм я да се смее само веднъж. Смехът й беше весел и свободен и ми напомни да не се придържам към стереотипите.
— Слушам те — казва тя.
Разказвам й всичко — както голямата картина, така и подробностите около тръста на Лангстром.
— Адвокатът каза, че ни трябва заповед, за да ни сподели тази информация — довършвам аз. — Каза ни, че ще ни сътрудничи, стига това да не е в нарушение на отношенията адвокат-клиент.
— Прав е — съгласява се Елън. — А вие имате голям проблем.
— Защо?
— Нямате законово основание за издаването на заповед.
— Шегуваш се с мен, нали?
— Не. В момента имаш само един приключен случай убийство-самоубийство. След това някакъв анонимен филантроп решава да създаде тръст, за да се погрижи за къщата и за Сара. Но във всичко това няма никакво престъпление, нали?
— Не и официално — признавам си.
— Добре. Следващият ми въпрос е: има ли начин да разбереш дали тръстът е незаконен? Съществуването му спомага ли по някакъв начин извършването на престъпление или измама?
— Това може да се окаже доста трудно.
— Тогава имаш проблем.
Прехапвам устна, докато мисля.
— Елън… единствената информация, от която наистина имаме нужда, е името на клиента. Трябва да разберем кой е той. Това помага ли по някакъв начин?
— Гибс се придържа към правилата, защото клиентът му е пожелал пълна конфиденциалност на самоличността му, нали?
— Да.
— Това няма да му е достатъчно. Ако можеш да докажеш, че клиентът има важна информация за настоящото разследване, мога да ти дам това име.
— Разбрах те.
— Но трябва да ми предоставиш нещо истинско. Започни от намирането на доказателство, което доказва, че заключението убийство-самоубийство при семейство Лангстром е доброто старо двойно убийство. Направиш ли го, тръстът се превръща в логична част от разследването и така можем да принудим Гибс да разкрие самоличността на клиента си. — Тонът й се променя, става по-приятелски и не толкова делови: — Ще ти го кажа направо, Смоуки. Гибс може да ти изглежда навит да помогне, но думите, които е използвал, че не може да наруши отношенията адвокат-клиент, са просто оправдание.
Иска ми се да оспоря последното й изречение, но знам, че би било загуба на време. Елън е човек, който решава проблеми. Тя мисли в насока как бихме могли, а не не можем, защото. Ако тя казва нещо, значи го казва, защото е така. Въздишам примирена.
— Разбрах те. Ще ти се обадя отново.
Затварям и набирам Кали.