— Да започнем от спалнята.
Слагаме няколко кашона един до друг, след което следва какофония от отлепване на тиксо и стържещ картон. Отново настъпва тишина. Двамата i Мат имахме свои собствени гардероби. Поглеждам вратата на неговия и въздухът натежава.
— О, за Бога — казва Кали. — Тук е прекалено сериозно.
Тя отива при прозорците и отваря щорите на единия, на другия, на всичките. В стаята нахлува слънчева светлина, истинска вълна от злато. Следва решително и непоколебимо отваряне на прозорците. Само след миг ни облъхва хладен ветрец, последван от звуците отвън.
— Почакайте — изръмжава Кали и излиза от стаята.
Елейна повдига въпросително вежда към мен. Свивам рамене. Чуваме приятелката ни да рови нещо долу, след което се премества в кухнята. Не след дълго се връща в спалнята при нас. В ръцете си държи малка музикална система и компактдиск. Включва системата в контакта, слага диска в нея и натиска копчето за възпроизвеждане. Понася се енергичен ритъм на барабани, примесен с риф на електрическа китара, който е доста игрив и не особено известен. Това е една от онези песни — не й знам името, макар да съм я чувала хиляди пъти, — които те карат да тактуваш с крак.
— Хитовете на 70-те, 80-те и 90-те — казва Кали. — Не са кой знае какво, но ще разведрят обстановката.
Кали успя да трансформира стаята точно за три минути. От мрачна и сериозна стана светла и ведра. Поредната спалня, докосната от прекрасния ден. Мисля си за онова, което ми каза по-рано, че е неспособна да споделя, и осъзнавам, че като избягва сериозните моменти в живота, тя постига поне едно положително нещо: готова е да се забавлява по всяко време.
Поглеждам Бони и повдигам вежда.
— Смяташ ли, че можем да танцуваме и да работим, скъпа? — питам я аз.
Тя ми се ухилва и кима.
— И аз така мисля — отвръщам й, поемам си дълбоко въздух, отивам при вратата на гардероба и я отварям.
6
МУЗИКАТА И СЛЪНЧЕВАТА СВЕТЛИНА ПОМОГНАХА. Обработихме гардероба на Мат, без да се чувствам много тъжна.
Опаковахме тениските, панталоните, пуловерите и обувките му. Ароматът му беше навсякъде, както и духът му. Имах спомени за всяка една дреха. Усмихваше се, докато носеше тази вратовръзка. Плака на погребението на дядо си в този костюм. Алекса беше оставила петно от мармалад на тази риза. Тези спомени не бяха толкова болезнени, колкото очаквах. Бяха по-скоро приятни, отколкото депресиращи.
Добре се справяш, скъпа, проговори Мат в главата ми.
Не му отговорих, но се усмихнах на себе си.
Помислих си за Куантико и възможността, която ми се откриваше там. Може би няма да е зле да оставиш това място зад гърба си.
Ако го сторя, искам аз да взема решението, а не да го правя насила. Имам нужда да прегърна призраците си и да ги успокоя, за да не ме преследват където отида. Защото това правят те.
Приключваме с гардероба, спалнята и банята. Болката я има, но е поносима. Нека бъде горчиво-сладко, сервитьорке, но гледай сладкото да е повече.
Трите слизаме по стълбите с кутии в ръце, минаваме през гаража и се качваме в таванското помещение над него, оставяме ги на пода и ги избутваме в ъглите, където знам, че ще стоят мирно на тъмно и ще събират прах.
Съжалявам, Мат, мисля си аз.
Това са просто предмети, скъпа — отвръща той. — Сърцето не може да хване прах.
Предполагам, че е така.
Между другото — казва Мат изневиделица, — какво стана с 1затеб2замен?
Не отговарям. Застанала съм на стълбата, половината ми тяло все още е в таванското помещение.
— Смоуки? — провиква се Кали от вратата на гаража.
— Идвам след секунда.
Да — мисля си аз. — Какво стана с 1затеб2замен? Какъв е планът там?
Покрай работата ми разбрах, че добрите мъже и жени също имат тайни. Добрите съпруги и съпрузи също могат да си изневеряват, да имат скрити пороци и да се окаже, че всъщност не са чак толкова добри. Също така научих, че всичко излиза на бял свят, когато умреш, защото другите са свободни да ровят в живота ти, когато си искат, и ти не можеш да направиш абсолютно нищо по въпроса.
Което ме отвежда до 1затеб2замен. Това е парола. Мат ми обясни важността да си избираме надеждни пароли, след като имейлът ни беше хакнат.
— Трябва да има цифри и букви. Колкото по-дълга е паролата, толкова по-добре, но все пак трябва да си избереш нещо, което можеш да запомниш, без да си го записваш. Нещо, за което можеш да се сетиш бързо. Като… — Мат щракна с пръсти. — Едно за теб, две за мен. Това е израз, който не ми излиза от главата. Промених го малко, добавих цифри и накрая стана 1затеб2замен. Глуповата парола, но ще я запомня и ще е трудно за някого да я налучка случайно.