Дезире се усмихна, цялата сияеше.
— Да… Не бях сигурна дали ще успея да го взема. Нямам търпение да го отвориш, Сара.
Момичето беше озадачено по онзи приятен начин, характерен за рождените дни.
— Тортата готова ли е? — попита Дезире.
— Тъкмо сложих последната свещичка.
— Нека си измия лицето, да се освежа и можем да започваме партито!
Сара се усмихна и кимна. Дезире тръгна към банята, а Нед вървеше по петите й.
Затвори очи. Годината беше много добра. Нед и Дезире бяха чудесни. Обожаваха я от самото начало и след месец-два, в които не можеше да се отпусне, най-накрая прогони недоверието си и им отвърна със същото. Нед често го нямаше, както й беше обяснила Дезире в самото начало, но се реваншираше за отсъствията си, когато си беше у дома — винаги беше мил и винаги им обръщаше внимание. Самата Дезире беше… е… с най-дълбоката част от себе си, с най-охраняваното кътче на сърцето си Сара осъзна, че е започнала да обича приемната си майка.
Тя отвори очи и погледна тортата и подаръците на масата, както и онзи до стената.
Мога да бъда щастлива тук. Щастлива съм тук.
Не всичко беше перфектно. Сара продължаваше да има кошмари. Някои сутрини се събуждаше, налегната от тъга, която беше дошла отникъде. И макар да харесваше училището си, отказваше предложенията за приятелства — не грубо и категорично, — но просто не им отвръщаше подобаващо. Не беше готова за такива, поне не още.
Вещицата Уотсън се появяваше често в началото и само веднъж през последните девет месеца, което напълно устройваше Сара. Кати Джоунс се отби на няколко пъти и изглеждаше наистина радостна, че се справя добре.
Сара отдавна беше приела прегръдките на Дезире като място, на което да потърси утеха, когато има нужда от такава. Единственото, което не беше споделила с нея, беше историята на Странника. Не смяташе, че Дезире ще й повярва. Понякога самата тя не си вярваше. Може би Кати беше права. Може би наистина се беше объркала.
Изгони тези мисли от главата си. Днес имаше рожден ден и трябваше да се забавлява.
Нед и Дезире се върнаха.
— Готова ли си да духнеш свещичките? — попита Дезире.
Сара се ухили.
— Да!
Нед извади запалка и запали всяка една. Запяха шумна и фалшива версия на „Честит рожден ден“.
— Пожелай си нещо, скъпа, и духни свещичките! — провикна се Дезире.
Сара затвори очи.
Пожелавам си… да остана тук завинаги.
Пое си дълбоко въздух, отвори очи и издуха всяко пламъче.
Нед и Дезире я аплодираха.
— Винаги съм знаел, че си пълна с въздух под налягане — пошегува се мъжът.
— Какво желаеш да направиш първо — да хапнеш торта или да си отвориш подаръците?
Сара виждаше, че Дезире гори от нетърпение да отвори мистериозния подарък.
— Първо подаръците.
Жената сграбчи подпрения на стената пакет и й го подаде.
Сара го повдигна. Беше голям, но не и тежък. Вероятно вътре имаше картина или снимка. Започна да разкъсва хартията. Когато видя част от рамката, сърцето й подскочи.
Възможно ли е…?
Разкъса изключително бързо останалата част от опаковката. Видя какво се крие вътре и спря да диша. Гърдите я заболяха.
Това беше картината, която майка й беше нарисувала за нея. С бебето в гората и лицето в облаците. Сара погледна Дезире. Беше останала без думи.
— Разбрах колко много обичаш тази картина, когато ми разказа за нея, скъпа. И знаеш ли какво? Оказа се, че Кати Джоунс е взела някои неща от спалнята ти, след като са… след като полицията си е свършила работата. Някои снимки, играчки и дреболии. Пазила ги е за теб, за да не се изгубят. Това е картината, нали?
Сара кимна, все още не можеше да проговори. Сърцето й биеше лудо в гърдите. Очите й пареха.
— О, Боже мой — каза най-накрая тя. — Много много много много ви благодаря. Аз… — погледна Дезире, която се усмихваше, и към Нед, чиито очи бяха изключително нежни. — Не знам какво да кажа.
Жената докосна косата на Сара и махна един кичур от лицето й.
— Готови сме на всичко за теб, скъпа. — Дезире сияеше.
Нед се прокашля и й подаде някакъв плик.
— Това е другата част от подаръка, Сара. Един вид… ваучер.
Сара избърса сълзите от бузите си и взе плика. Все още не можеше да повярва какво се беше случило, чувстваше се замаяна и ръцете й трепереха, докато го отваряше. Вътре имаше обикновена бяла картичка, на която пишеше „Честит рожден ден“. Разтвори я и прочете написаното вътре.
— Ваучер на Сара — гласеше то. — За едно осиновяване.