Защо се изненадваш? Това място те превръща в звяр.
Кати се подразни от собствената си неспособност да даде надежда на Сара. Тя не успя да убеди никой друг, че историята на това дете е истинска. Ако трябваше да бъде честна, на моменти дори тя не можеше да й повярва напълно. Опита се, но се провали и макар Сара да й казваше, че всичко е наред, знаеше, че лъже. Това наистина беше от огромно значение.
Кати правеше всичко по силите си. Направи копия на досиетата от убийствата на родителите на Сара и на Нед и Дезире. Прекара много часове след работа в преглеждането им и в търсенето на несъответствия и пропуски. Дори успя да намери някои. В това отношение поне все още бях свързани със Сара. Животът се завръщаше в тези сурови очи, когато обсъждаха случаите. За Сара беше много важно, че Кати й вярва. Беше от голямо значение.
Но те губим, нали, Сара? Това място и животът ти те убиват. Случва се точно пред очите ми.
— Имам новини за Тереза — каза Кати.
В погледа й проблясна интерес.
— Какви?
— Ще я пуснат след три седмици.
Сара извърна поглед.
— Чудесно. — Гласът й звучеше вяло.
— Иска да те види.
— Не! — Думата изплющя с такава жар, че стресна полицайката.
Кати захапа устната си.
— Може ли да те попитам защо?
Празнотата, твърдостта и дистанцията изчезнаха на мига и бяха заменени от отчаяние, което накара сърцето на Кати да се свие.
— Заради него — прошепна Сара с изплашен глас. — Странника. Ако разбере, че я обичам, ще я убие.
— Сара, аз…
Пресегна се през масата и сграбчи ръцете на полицайката.
— Обещай ми, Кати. Обещай ми, че ще я накараш да стои настрана.
Тя се вторачи в единадесетгодишното момиче, преди да кимне.
— Добре, Сара — отвърна тихичко. — Добре. Какво искаш да й кажа?
— Кажи й, че не искам да я виждам, докато съм тук. Тя ще разбере.
— Сигурна ли си?
Сара се усмихна изморена.
— Сигурна съм. — Прехапа долната си устна. — Кажи й… че няма да е задълго. Когато се измъкна оттук, ще намеря начин да се свържа с нея. Ще намеря начин да сме в безопасност.
Усмивката и искрата се стопиха за миг. Празнотата се завърна отново. Сара се изправи и взе кексчето.
— Трябва да вървя — каза тя.
— Не искаш ли да запалим свещичката?
— Не.
Кати наблюдаваше с притеснен поглед отдалечаващата се Сара. Младото момиче вървеше изправено и наперено, като по този начин показваше, че е напълно сигурна в себе си. Изглеждаше толкова мъничка. Перченето й само подчертаваше това.
Сара легна на леглото си, ядеше кексчето и гледаше плика. Писмото беше адресирано до дома за сираци и в частност до нея. Нямаше обратен адрес, само печат и марка.
Това беше първото писмо, което получаваше, и въобще не й хареса.
Просто го отвори.
Добре. Може би е от Тереза.
Мислеше за нея почти всеки ден. Понякога дори я сънуваше — хубави сънища, в които двете отплаваха или отлитаха нанякъде. Местата, на които отиваха, не бяха мрачни и навсякъде имаше знаци, които гласяха: Не се допускат болка и чудовища.
Сара мечтаеше тези сънища да не свършват никога. Тереза беше главината, около която се въртеше единственото й колело на надеждата.
Тя отвори плика. В него имаше обикновена бяла картичка. На нея пишеше: „Мисля си за теб на рождения ти ден“. Разтвори я. Вътре беше нарисувано домино, а до него пишеше: Бъди диво животно.
Глазурата на кексчето загорча в устата й. Цялото й тяло потрепери.
От него е.
Знаеше, че е така. Нямаше значение, че не й беше пращал нищо досега. Въобще нямаше нужда от обяснение. Така си беше.
Погледа картичката още малко, преди да я прибере в плика, който скри под възглавницата си, и продължи да си яде кексчето.
Превръщам се в диво животно.
Ела да ме посетиш отново и ще ти го докажа.
Усмивката й беше нерадостна.
Поне има нещо хубаво в цялата работа, няма как да стане по-лошо. И това е нещо.
Вече знам, че беше глупаво от моя страна да си помисля такова нещо. Разбира се, че можеше да стане по-лошо. Много по-лошо. И наистина стана.
Карън Уотсън влезе в затвора. Не знам точната причина, но не бях изненадана. Тя беше зла. Мразеше децата и се забавляваше, като им прецакваше животите. Приличаше на стар вампир, но вместо да пиеше кръв, изсмукваше души и най-накрая някой я беше заловил.