— Правилно.
Обмислям новата информация.
— Кали, намери ли нещо в къщата на Лангстром, което може да ни е от полза?
— С Джийн прекарахме един много дълъг ден и една много дълга нощ там. Намерихме много прах, но нищо съществено. Антидепресантите, които Линда Лангстром е пила, не са били предписани от семейния лекар, а от такъв, който се намира в другия край на града.
— Доста се е постарала, за да ги скрие — отбелязвам аз.
— Да, но странното е, че не е изпила дори едно хапче.
Намръщвам се.
— Това говори ли ви нещо?
Никой не отговаря.
— Джеймс? Някакви новини относно компютъра на момчето?
— Не.
Мисля ли, мисля и се опитвам да направя чудо. Нищо не се получава.
— Това означава, че най-добрата ни следа си остава тръстът. — Разказвам им за разговора си с Елън. — Тази заповед ни трябва. Още днес.
— Кати Джоунс може да ти помогне за това — казва заместник-директорът. — Може да свидетелства, че семейство Лангстром са били убити от трета страна. Това е най-важното за момента. — Джоунс изхвърля чашата си от кафе в кошчето и се насочва към вратата. — Дръжте ме в течение. — Спира и поглежда назад. — А, и, Смоуки? Хванете този тип. Предпочитам да остана сред живите.
— Чухте шефа — провиквам се аз. — Кали и Алън, искам да се заемете с Кати Джоунс. Джеймс, разбери какво се е случило с другите две имена от списъка — Стърн и Гонзалес.
Всички се захващат за работа, приличат на ловци, които са надушили плячката си.
48
— РОБЕРТО ГОНЗАЛЕС Е БИЛ УБИТ В ДОМА СИ ПРЕЗ 1997 Г. — съобщава ми Джеймс. — Бил е измъчван, кастриран, а гениталиите му са били поставени в устата му.
— Нещата съвпадат с разказа му за „ученика по философия“ — измърморвам аз. — Какво друго?
— Стърн е жив и здрав. Обадих се на Специалното кризисно звено, те ще се свържат с израелските власти и ще му пратят охрана.
— Съгласна съм с теорията ти за заместник-директора, но защо Стърн още е жив?
Джеймс свива рамене.
— Може би заради местоположението му. Прекалено е далеч, затова ще го убие последен.
— Възможно е. — Прехапвам устни. — Знаеш ли, има още една възможност, която не сме обмислили.
— Каква?
— Господин Знаеш Кой. Типът, когото Варгас споменава в онзи клип. Предполагам, че той е шефът. В такъв случай няма ли да е основната цел на Странника.
— Трябва да оставим това засега.
— Защо?
— Защото е въпрос, който може никога да не намери своя отговор. Не са го намерили през 1979 г. Какво те кара да мислиш, че ще успеем да разберем кой е днес?
— Едно нещо — не сме корумпирани.
Джеймс поклаща глава.
— Нямах това предвид. Да, мисля, че някой го е предупредил тогава и, да, смятам, че някой го е защитил, или поне интересите му. Но не мисля, че е ставало въпрос за огромна конспирация, не и в голям мащаб. Не е лесно да корумпираш един полицай, без значение какво си мисли обществеността. Още по-трудно е да накараш едно ченге или агент да станат комбина с трафикант на деца. Не. Това е работа на един човек от онзи екип, максимум на двама.
— Уокър?
— Той е най-логичният заподозрян. Това, което ме безпокои обаче, е, че цялата мрежа просто е изчезнала. Сякаш се е изпарила за една нощ. Нямало е повече деца с белези по ходилата. Това ме безпокои.
— Защо? Просто лошите са станали по-предпазливи.
— Не. Те вече са били такива. Имали са вътрешен човек. Предпазливостта би ги подтикнала да намерят нов канал и нови пазари. Но да закрият целия бизнес? Престъпниците постоянно се усъвършенстват, не се отказват просто ей така от бизнеса си.
— Това сега няма значение. Ако питаш мен, никога не са спирали да работят. Може би просто са станали по-умни или са преместили бизнеса си другаде. По дяволите, сексуалният туризъм се разраства от години — може би са продължили да работят в родната си страна, за да избегнат рисковете.
Джеймс свива рамене, но знам, че не е задоволен. Той обича да разрешава пъзели. Не обича да оставя въпроси без отговори, независимо дали са свързани с разследването ни или не.
— Той не е някой роднина на потърпевшите — казва Джеймс.
Има предвид Странника.
— Знам. Всичко е прекалено лично. Преживял е нещо лошо, не е бил страничен наблюдател.
— Има нещо в дневника, което продължава да ме притеснява.
Поглеждам го.
— Разбра ли какво?
— Още не.
Мобилният ми иззвънява.
— Имаме писмените показания на Кати Джоунс — съобщава ми Кали. — Връщаме се в офиса.