Тръгвам приведена, готова за действие. Автоматичното оръжие продължава да бълва куршуми и създава истински хаос от олово и стомана. Помирисвам метала, който свисти и рикошира от всяка повърхност.
— Кали! — провиквам се.
Тя ме поглежда и сочи очите ми.
Колко са?
Вдига един пръст.
Един.
Кимам й и й показвам, че искам двамата с Алън да ме прикриват.
Тя ми кима в отговор и я виждам как предава плана на колегата ни. Джеймс е съумял да се премести зад колоната, където е Кали. Има рана на челото, от която се стича кръв. Изглежда зашеметен и объркан.
Кали ми прави знак, че е готова.
Поглеждам Томи. Стискам здраво пистолета и се навеждам. Чакам да настъпи затишие.
Все трябва да презареди в един момент.
Автоматичната стрелба като че ли не секва вече от цяла вечност. Наясно съм, че това е само илюзия, в битка времето се разтяга или се превръща в безсмислена величина. По челото ми избиват капки пот. Главоболието ми се усилва, а барутът създава металически вкус в устата ми.
Изведнъж настъпва тишина, която е направо шокираща. Липсата й след цялата тази суматоха е звук сам по себе си.
Виждам как Кали се подава зад колоната, бърза като камшик, а аз се изправям и оглеждам светкавично лобито в търсене на мъжа с намръщеното лице…
Застивам. Пистолетът ми пищи от гняв.
Лобито е празно.
50
ХУКВАМ КЪМ ПРЕДНИЯ ВХОД, като по пътя направо прелитам през детекторите за метал, които започват да вият неодобрително. Забелязвам неподвижното тяло на един от охранителите. Не мога да преценя дали е жив или не.
Удрям вратите с рамо и излизам на стълбите. Дишам тежко и стискам здраво пистолета с две ръце.
Нищо!
Слизам бързо по стълбите и се озовавам на паркинга. Стрелкам глава наляво и надясно в опит да го намеря. Чувам, че вратите зад мен се отварят и Кали се озовава до мен. Не след дълго към нас се присъединява и Алън.
— Къде е? — излайва Кали. — Току-що излезе!
Чуваме рева на мощна кола и пищенето на гуми. Хуквам към източника на звука. Един черен „Мустанг“ прелита и аз вдигам оръжието си… но в този момент осъзнавам, че не съм сигурна дали това е нашият човек.
— По дяволите! — изкрещявам от яд.
— Постъпи правилно — измърморва Алън.
Хуквам обратно по стълбите, като вземам три наведнъж, и връхлитам през вратите. Кали и Алън ме следват по петите.
Лобито прилича на пометено от ураган. На пода лежат три тела. Дошли са и няколко други агенти. Поне четирима човека са извадили оръжия, а Мич, шефът на охраната, говори по уоки-токито си. Изражението на лицето му е изключително мрачно.
Избърсвам потта от челото си с трепереща ръка и се опитвам да успокоя вътрешния си глас. Мислите ми са разпокъсани. Трябва да се движа бързо, но да забавя вътрешното си темпо.
— Провери как е Джеймс — нареждам на Кали.
Отивам при Томи. Той изглежда малко по-добре. Не е толкова пребледнял като преди малко, но очевидно изпитва силна болка. Прикляквам до него и го хващам за ръката.
— Спаси ми живота — казвам му е треперлив глас. — Ти си един голям глупчо, който обича да се прави на герой.
— Об… — потръпва от болка. — Обзалагам се, че казваш това на всички момчета, които те спасяват от летящи гранати.
Опитвам се да измисля някакъв остроумен отговор, но осъзнавам, че не мога да говоря. Не обичам Томи, все още не, но той е най-важният мъж в живота ми от Мат насам. Ние сме заедно.
— За Бога, Томи — прошепвам аз. Помислих си, че си м-м-мъртъв. — Имам чувството, че езикът ми е се е вледенил, а в стомаха ми прелитат пеперуди.
Томи спира с опитите си да се усмихне. Пронизва ме с очи.
— Да, но не съм. Ясно?
Нямам доверие на гласа си точно сега, затова просто кимам.
— Джеймс е добре — провиква се Кали и ме стряска, — но ще има нужда от няколко шева.
Отново се обръщам към Томи. Той се усмихва.
— Добре съм. Върви.
Стискам го за ръката за последно и ставам на крака. Благодарна съм, че не ме предават. Вратите на асансьора се отварят и от него излиза заместник-директор Джоунс с готово за употреба оръжие. Зад него има още няколко агенти.
— Какво, по дяволите, се случи? — излайва той.
— Някакъв тип се появи и хвърли две гранати в лобито — отговарям аз. — След това откри стрелба. Избяга през предния вход.
— Има ли жертви?
— Все още не знаем.
— Някаква идея кой е нарушителят?
— Не, сър.