— Добре.
Гласът на Алън звучи някак си безразличен, но в очите му виждам, че въобще не е такъв.
— Знаеш ли — започва той, като бърше кървавите си ръце на ризата, — мога да се справя с това, което правим. Понякога е трудно, особено когато жертвите са деца, но по принцип мога да се справя. — Оглежда лобито и поклаща глава. Но не мога да се примиря с тези неочаквани нападения.
Докосвам ръката му.
— Вървете — казва ни и поглежда Джеймс. — Ще го държа под око.
Повече не иска да говори. Разбирам го.
Обръщам се и също оглеждам разрушенията в лобито. То се е превърнало в истински кошер на активността. С изненада осъзнавам, че все още стискам пистолета си. Поглеждам часовника на стената, който е леко изкривен, но продължава да работи.
Минали са девет минути, откакто излязохме от асансьора.
Прибирам оръжието си. Хвърлям последен поглед на Томи, който получава медицинска помощ.
— Да вървим казвам на Кали.
Политаме по магистралата и аз бързам да се обадя на Елейна. Наясно съм, че съвсем скоро случилото се ще бъде отразено в новините. Видях вановете и хеликоптерите на медиите да се насочват към мястото на събитията.
— Алън е добре, аз съм добре, Кали е добре и Джеймс е добре — довършвам аз. — Малко сме замаяни, но сме добре.
Елейна въздиша облекчена.
— Благодаря на Бога — отвръща тя. — Да кажа ли на Бони какво се е случило.
— Да, моля те.
Благодаря ти, че ми се обади, Смоуки. Ако бях чула за случилото се по телевизията и не бях говорила с теб преди това… е, предполагам, че ми се обаждаш точно за това.
— Знаех, че Алън няма да има време да ти звънне, а не исках да се тревожиш. Благодаря ти, че ще кажеш на Бони. А сега искам да поговоря с Кърби.
Миг по-късно наемната ми убийца се обажда.
— Какво става, шефке? — пита тя.
Обяснявам й.
— Искам да ги преместиш, Кърби. Махни ги от къщата на Елейна. Разполагаш ли с някое безопасно място, на което можете да отидете?
— Разбира се. Имам няколко местенца, които съм си запазила за дъждовните дни. Очакваме ли да вали?
— Не мисля. Просто съм предпазлива.
— Ще ти се обадя, когато стигнем.
Кърби затваря. Не ми задава въпроси, заема се веднага за работа. Томи беше прав: тя наистина се оказа добър избор.
Нямам причина да смятам, че случилото се в лобито е свързано със Сара и Странника. Но нямам и причина да не смятам така, а през последните няколко дни страхът ми ми нашепва, че това си е достатъчна причина.
Кали е мълчалива и гледа пътя с обезпокоителна концентрация. Дясната й буза е изцапана. На врата си има засъхнала кръв.
— Чувството е странно — казва тя, сякаш е усетила погледа ми. — Да се махаме, когато всички останали са там.
— Знам. Но те ще се оправят. Ние трябва да си свършим работата.
— Въпреки това се безпокоя.
— Аз също — признавам си.
Стигаме доста бързо до Морпарк и съвсем скоро след като излизаме от магистралата, се озоваваме в офиса на Гибс. Той се опулва насреща ни, а устата му зейва.
— Какво, по дяволите, се е случило с вас двете? — пита той.
— Ще видиш по новините — отвръщам и му подавам заповедта. — Ето.
Очите му не се отделят от нас нито за миг. Отваря листа и го преглежда.
— Тук се споменава само самоличността му — отбелязва адвокатът.
— Това е всичко, от което имаме нужда.
— Е, добре — отвръща той, видимо облекчен.
Отваря едно от чекмеджетата на бюрото си и изважда тънка папка. Оставя я отгоре.
— Вътре има копие на договора ни и на шофьорската му книжка. — Усмихва се. — Получили сте добър правен съвет. Щях да се опъна, ако бяхте поискали повече информация относно тръста, но не мога да го направя за самоличността му. — Свива рамене.
Усмивката ми е вяла. Придърпвам папката и я отварям. Първата страница представлява написан на машина договор. Вътре са всички подробности за хонорари, услуги, такси, отговорности. Пропускам ги и отивам в най-долната част, за да намеря онова, което ме интересува.
— Густаво Кабрера — изричам на глас.
Име, което най-накрая можем да припишем на Странника?
Може би.
Отгръщам страницата. Онова, което виждам, едновременно ме шокира и не ме шокира неприятна комбинация. По тялото ми преминават ледени пръсти.
— Смоуки?
Посочвам. Кали поглежда. Присвива очи.
Цветното копие на книжката на Кабрера е ясно и веднага го разпознаваме.
Намръщеният мъж от лобито.