— Кучи син — промърморвам аз.
Наистина ли си толкова изненадана?
Не. Не съм.
Боря се с желанието си да напусна офиса на бегом. Всичко в мен иска да се размърдам, но се сещам за разговора ни с Джеймс.
Осъзнавам, че това е най-опасната част. Ние сме тук, където той иска да бъдем. Ако направим крачките, които очаква от нас, какви ще бъдат последиците? Той вече ни даде ясно да разберем какви са намеренията му — подчерта го с куршумите и гранатите си. Желанието му е да опожарява, да създаде Армагедон.
Как можем да му попречим?
И какво е онова другото? Нещото, което се опитва да изплува в съзнанието ми и което безпокои Джеймс?
— Благодаря — казвам на Гибс. — Трябва да вървим.
— Ще ми се обадите, за да ми кажете какво се е случило, нали? — пита той. — В случай че това повлияе по някакъв начин на тръста?
— Ще го направим.
— Кой е той? — питам по телефона Бари.
— Густаво Кабрера. Тридесет и осем годишен. Идва в САЩ от Централна Америка през 1991 г. Натурализиран гражданин от 1997 г. Това е доста безинтересно. Интересното е, че си е купил огромна къща с голямо дворно пространство, а няма доказателство за стабилна работа, само слухове, че складира оръжия.
— Какво имаш предвид… като в армията ли?
— Може просто да си пада по тях. Не успяхме да докажем нищо. Информаторът ни по случая не беше особено надежден и съвсем скоро се спомина от свръхдоза. Има и още две неща. Предполага се, че трябва да са конфиденциални — лична медицинска информация, — но някой ги е установил и е направил бележка. Първо: Кабрера е ХИВ позитивен.
— Сериозно?
— Да.
— Какво е второто нещо?
— Докторът също е отбелязал, че Кабрера е бил жертва на насилие. Имал е белези от камшик в долната част на гърба и — слушай внимателно — по ходилата.
— Майка му стара. Нещо друго?
— Това е.
— Ще те държа в течение.
Затварям. Все още съм обезпокоена и разсеяна.
Нещо липсва, едно нещо, което трябва да го има.
Кабрера. Идва от правилното място, поне географски. Има белези. Той ли е Странника? Защо ми е толкова трудно да приема, че отговорът е „да“?
Дневникът на Сара? Какво е написала в него?
— Какъв е проблемът, Смоуки? — пита ме Кали с нежен глас. — Какво те тревожи?
— Прекалено е лесно — отвръщам аз. — Прекалено нагласено. Нещо не ми се връзва. Не ми се връзва самоличността му.
— Защо?
Поклащам разгневена глава.
— Не знам. Просто не мисля, че е възможно да е толкова лесно. Защо ни води право към себе си?
— Може би е луд, Смоуки.
— Не. Той знае точно какво прави. Искаше да вземем заповед и да видим точно тази папка. Разтърси ФБР с онзи негов номер ала Терминатора. Позволи ни да видим лицето му и да се изкачи до най-горните позиции на най-търсените престъпници в списъка ни, след като беше в сянка толкова дълго време. Защо?
— Ти си тази, която може да мисли като тях — побутва ме Кали. Очаква да си размърдам мозъка. Уверена е, че ще намеря отговор на въпроса си.
— Не мога да отговоря. Знам, че отговорът е там и ме чака, но не мога да го видя. Има нещо в дневника на Сара. Нещо, което липсва.
Усещам го, само на една ръка разстояние съм от него. Виждам го с периферното си зрение, но ако се обърна към него, изчезва.
Нещо, което трябва да е там, го няма.
Нещо, нещо, не…
Застивам на място, когато осъзнавам какво.
Така се случват нещата. Това е крайният резултат, който постигаш, когато изпиеш цял океан от информация, улики, предположения, заключения, възможности и предчувствия. Сякаш се опитваш да пресееш огромна планина през сито за захар, за да получиш само една малка песъчинка, но представа си нямаш колко важна може да е тя.
О, Боже мой.
Не нещо.
А някой.
— Успя да разгадаеш загадката, нали? — промърморва Кали.
Съумявам да кимна.
Не цялата — помислям си, — не успях да я разгадая цялата. Но това… да, така мисля.
Някои неща просто ми станаха по-ясни. По-ясни и по-плашещи.
51
— СИГУРНА ЛИ СИ, СМОУКИ? — пита заместник-директор Джоунс. — Да, сър.
— Това не ми харесва. Има прекалено много неизвестни. Някой може да умре.
— Ако не го направим по моя начин, сър, ще изгубим заложниците, които може все още да са живи. Не виждам алтернатива.
Дългата пауза е последвана от въздишка.
— Подготви екипа си, след което ме уведоми кога искаш да действаме.