— Благодаря ви, сър — затварям и поглеждам Кали. — Имаме зелена светлина.
— Все още не мога да повярвам.
— Знам. Хайде да намерим фактите, от които имаме нужда.
Безопасното място, на което Кърби е отвела Елейна, Бони и Сара, изглежда опасно. То представлява къща в Холивуд — стара, порутена, истинска развалина. Предполагам, че точно такава е идеята. Кърби ни отваря вратата и ни кани да влезем. На лицето й танцува усмивка, а в предната част на дънките й е препасан пистолет. Прилича на рус пират.
— Цялата банда е тук — заявява тя. Спряла е да прикрива очите си на убиец. Те оглеждат наоколо, а пръстите й са опрени в дръжката на пистолета. Затваря вратата.
— Хей, Червената Соня, здрасти — поздравява Кали тя и й се ухилва. Подава й ръка. — Ти трябва да си Кали. Аз съм Кърби, бодигардката. С какво точно се занимаваш?
Кали поема предложената й ръка и се усмихва в отговор.
— Осветявам света с присъствието си.
Кърби кима и веднага отвръща:
— Хей, и аз съм така. Готско. — Обръща се назад. — Онче-бонче, счупено пиронче. Излезте.
Сара, Бони и Елейна се появяват. Осиновената ми дъщеря идва и ме прегръща през кръста.
— Здрасти, дребосък — усмихвам й се.
Тя наблюдава двете ни с Кали. Погледът й е тревожен.
Кали разбира какво й е.
— Добре сме, просто се опушихме малко. Не се е случило нищо, което малко сапун и грим да не могат да оправят.
— Томи беше уцелен в рамото от шрапнел, скъпа — съобщавам на Бони. — Но ще се оправи. Не е сериозно.
Тя търси истината на лицето ми. Опитва се да разбере как се чувствам в действителност. Дарява ме с още една прегръдка.
Елейна е обезпокоена, но виждам, че се държи, за да вдъхва кураж на момичетата. Може би те само се правят, че не забелязват притеснението й.
— Радвам се, че всички са добре — казва Елейна, а безпокойството й е очевидно от извиването на ръцете й. — Но… защо се наложи да се преместим тук?
— Предпазна мярка. Възможно бе случилото се да е случаен терористичен акт. ФБР определено има много врагове. Но също така бе напълно възможно на база профила, който сме изградили за Странника, това да е негово дело. Оказа се, че е второто.
Сара пристъпва напред. Изглежда по-спокойна, отколкото трябва да бъде.
— Кой е той?
— Казва се Густаво Кабрера. На тридесет и осем години, дошъл в САЩ от Централна Америка. Не знаем повече за него.
Сара забива поглед в пода.
— Какво ще се случи сега?
Поглеждам Кърби и Кали. Двете знаят. Елейна не.
— Сега отговарям аз — двете с теб трябва да си поговорим. Насаме.
Сара вдига рязко глава. Обезпокоена е. Въпреки това свива рамене и се опитва да си придаде безразлично изражение, но мога да усетя напрежението в нея.
— Добре — съгласява се тя.
Обръщам се към Кърби и повдигам вежди.
— Две стаи навътре — изчуруликва тя. — Ние, останалите момичета, ще си поговорим за оръжия и гримове.
Отивам при Сара и я докосвам леко по рамото. Тя ме поглежда и в тези нейни красиви очи се съживява нещо дълбоко и ужасно.
Знае ли? — питам се.
Не е сигурно. Но се страхува.
Отиваме в спалнята. Затварям вратата след нас. Сядаме на леглото. Приготвям се да й задам въпроса.
Най-трудната за намиране улика не е тази, която е там. Най-трудната е тази, която трябва да бъде там, но не е. Нещо липсваше. Тази липса глождеше първо Джеймс, а после и мен, след като прочетох дневника на Сара.
След като осъзнахме каква е липсващата брънка и я съпоставихме с онова, което знаем за Странника, всичко се изясни. Подозренията ни все още не бяха потвърдени, но бяхме уверени в себе си.
Двамата с Джеймс бяхме сигурни, че е така.
Имаше логика.
Наистина имаше логика.
Задавам й въпроса.
52
— САРА… КЪДЕ Е ТЕРЕЗА?
Промяната в нея е главоломна. Изпълва я ужас и започва да клати глава.
— Не, не, не, не, не — зашепва тя. — Моля те. Тя е… — лицето й се изкривява, цялото й лице.
Като хавлия, която е изстискана.
— …тя е всичко, което ми остана… Ако я изгубя… всичко ще свърши… свърши… свърши… свърши…
Тя се свива на леглото, прегръща коленете си и забива поглед в пода. Започва да се клати напред-назад и да поклаща глава.
— Хванал я е, нали? — питам аз.
Нещото, което глождеше мен и Джеймс, представляваше сложна амалгама от откъслечни парченца информация и липсващи песъчинки. Усещането за Странника. Любовта на Сара към Тереза. Вземането на заложница. Пътят, по който бяхме поведени.