(главата на Бъстър, на мъртвия Бъстър, мама гушна патлака)
и продължаваше да мята ръце, но…
(Опа…)
Сара погледна небесата и запищя, пищя, пищя.
Вероятно времето течеше.
Сара се събуди и се изуми, че не беше полудяла. Може би това не беше чак толкова хубаво. Може би здравият разум беше надценен.
Китките й бяха завързани за леглото. Както и краката й. Леглото приличаше на болнично, защото… защото болничните легла изглеждаха по този начин.
Сара се ухили.
Упоили са ме, дали са ми нещо, за да ме упоят. И то нещо добро. Чувствам се щастлива и искам да се самоубия в същото време. Да, определено са ме дрогирали.
Сара се беше събуждала само веднъж на това място, и то след един доста жив сън, който… по дяволите, просто не можеше да й излезе от главата.
Сара отново се ухили и припадна.
Сара седна на ръба на леглото и се опита да измисли как да го направи.
Преди два дена я отвързаха. Намираше се под ключ в дома за сираци, но никой не я държеше под око. Просто й даваха лекарства, които се преструваше, че пие, и я оставяха сама, за което много се радваше. Имаше достатъчно време да планира самоубийството си.
Как да сложа край на живота си? Я да видя какви са вариантите.
Така нямаше да могат да я върнат обратно.
Сара мислеше много по темата. В крайна сметка осъзна, че трябва да излезе оттук. Нямаше да позволят да умре тук. Да, беше дразнещо, но за съжаление самата истина.
Трябваше да ги убеди, че отново е възвърнала разума си и е готова да се върне в
(завъртете очи, купонджии)
здравословната среда на дома за сираци.
Нямаше да й е кой знае колко трудно. На никого не му пукаше достатъчно, че да й обърне необходимото внимание.
Сара се върна в дома след седмица. Кльощавата Джанет изглеждаше радостна да я види отново и й се усмихна. Сара си помисли как Джанет я намира обесена и й се усмихна в отговор.
Отиде в спалното помещение и намери друго момиче на леглото си. Тя обясни на натрапницата как стоят нещата. Обясни й, като й счупи показалеца, а нея изхвърли на пода заедно с нещата й. Сара не побесня, все пак момичето беше ново. Тя не знаеше правилото тук: не се ебавай със Сара.
Погледна хлапето, което се държеше за пръста и виеше на умряло, и си помисли: Вече знаеш.
Легна си на леглото и изключи момичето. Имаше много по-важни неща, за които да мисли. Като как да умре.
Няколко часа по-късно продължаваше да мисли за това, когато едно от момичетата дойде при нея. Изглеждаше притеснено и се държеше почтително.
— Какво? — попита Сара.
— Писмо — отвърна нервно то.
Сара се намръщи.
— За мен?
— Аха.
— Е, дай да го видя.
Момичето й подаде белия плик и си плю на петите.
Сара го огледа внимателно и осъзна какво е.
Писмо от него.
Обмисли дали да не го хвърли. Да не го отваря въобще.
Да бе.
Прокле се и го отвори. Вътре имаше лист бяла хартия. Писмо, написано на компютър и принтирано на мастилен принтер. То беше безлично, също като него. Заплашително, пак като него.
Честит рожден ден на патерици, Сара,
Помниш ли първия ми урок относно избора? Ако го помниш (а аз съм сигурен, че е така), то тогава ще се сетиш какво обещах на майка ти. Вече добре знаеш, че аз спазвам обещанията си. Имай го предвид, докато четеш надолу.
Тереза е добре. Не бих казал, че е в перфектно състояние — малко е неразположена, ако трябва да бъда честен, — но поне е добре. Заедно сме вече от три години.
Тя желае да те види, а на мен така ми се иска да изпълня желанието й. Само че няма как да стане, докато си на онова място.
Обади ни се, когато отидеш в приемен дом, и ще поддържаме връзка.
Нямаше подпис.
Така беше написал писмото, че ако някой друг го прочетеше, щеше да му стане интересно, но нямаше да намери никакъв смисъл. Сара разбираше значението му и той знаеше, че ще го разбере.
Тереза е жива и ще остане жива, докато правя всичко, което ми нареди. Иска отново да отида в приемен дом и да чакам.
Напоследък се съпротивляваше срещу изпращането й в приемен дом, но знаеше, че единственото, което трябваше да направи, беше да каже на Джанет, че отново е заинтересована и да се усмихва, когато се появяха евентуалните родители. Все пак беше красива, беше момиче и двойките винаги искаха да я приберат в дома си с надеждата, че по-късно ще могат да я осиновят.