— Да, сър.
Разбира се, че го разбирам. Казва ми да убия Кабрера, ако така ще спася живота на наши служители.
— Ще се обадя на SWAT. Домъкни си задника тук и да се захващаме с тази операция.
— Нямате нищо против Кърби да е с нас, нали, сър?
— Не съм сигурен дали „нищо против“ е правилното определение, но съм съгласен с плана.
Кърби е достатъчно умна, за да си държи езика зад зъбите, но ме дарява с огромна усмивка и вдига палци. Радва се като дете, което е получило за рождения ден подаръка, който е искало.
— Ще се видим след малко. — Затварям.
— Тъй като се налага да остана тук като бодигард — казва Кали със сух глас, — имам само един въпрос.
— Какъв е той, Кал? — пита Кърби.
— Къде е кафеварката?
Кърби свива рамене.
— Лоши новини, Кал. Тук няма кафе. Освен това не е полезно. В него има всякакви химикали. Отврат.
Кали я поглежда невярващо.
— Как смееш да критикуваш религиозните ми вярвания?
Шегува се, както винаги, но усещам изнервеността в гласа й. Поглеждам я, наистина я поглеждам, и виждам, че малко е пребледняла. За първи път осъзнавам колко тежка е битката, която води. Болката не спира нито за миг. Тя се бори с нея, но също така дава жертви.
Странно е как след всички скорошни жестокости, на които станах свидетел, това направо ме отнася — идеята, че Кали може да бъде повалена от нещо.
Влизам в спалнята. Сара е спряла да се тресе, но изглежда ужасно. Каквото и да е използвала, за да издържи през всичките тези години, него вече го няма. Тя се разпада. Елейна я гали по главата, а Бони държи ръката й.
Разказвам им какво ще правим. Очите на Сара се оживяват.
Е, поне малко.
— Ще сработи ли? — пита тя.
— Така мисля.
Тя ме поглежда, наистина ме поглежда.
— Смоуки… — гласът й се изгубва за момент. — Каквото и да се случи, не му позволявай да нарани теб или някой друг. Дори това да означава… — гласът й пресилва —…че нещата няма да се случат както искам. Не мога повече да съм отговорна за това. Не мога. Не мога.
— Не си отговорна за нищо, Сара. Разбери го. Сега всичко зависи от нас.
Тя извръща поглед и разбирам, че повече няма да продума. Бони среща погледа ми и ми изпраща мълчаливо предупреждение.
Внимавай.
Усмихвам се.
— Винаги го правя.
Елейна ми кима — тази прекрасна жена без коса — и насочва вътрешната си красота отново към Сара. Ако някой може да съживи душата на това момиче, то определено е тя.
Кърби се появява на прага на вратата.
— Готови ли сте да избухнем? — пита наперено тя.
Не съм убедена — мисля си аз. — Но да го направим.
56
ВСЕКИ МЕСТЕН ОФИС НА ФБР РАЗПОЛАГА СЪС SWAT ОТРЯД. Също като полицейския SWAT членовете му прекарват всяка минута в тренировки, освен ако не работят над реална ситуация. Поддържат се в перфектна форма и това си личи.
Командирът на отряда е агент на име Брейди. Не знам как е малкото му име. Познавам го само като Брейди. Той е в средата на четиридесетте си години. Тъмната му коса е късо подстригана по военен стил. Човекът е висок, много висок, около метър и деветдесет и пет, с излъчване, което не е нито дружелюбно, нито недружелюбно. Ръкуването с него е като ръкуване с камък.
— Това е твоето шоу, агент Барет — казва той. — Просто ни кажи от какво имате нужда.
Намираме се в конферентната зала под офиса ни. Всички са налице и изглеждат заплашително. Освен Кърби. Тя гледа шестимата от SWAT отряда с гладен поглед, сякаш са някакви сладкиши, изключително вкусни мелби.
— Густаво Кабрера — започвам и оставям снимката му на масата. — Тридесет и осем годишен. Живее в къща в Холивуд. Голяма, стара къща, разположена върху четири акра площ.
Един от членовете на SWAT отряда подсвирва.
— Явно доста се е изръсил.
— Разполагаме с карти на местоположението, както и с плановете на къщата. — Оставям ги на масата. — Има уловка. Трябва ни жив, но сме убедени, че му е наредено да се самоубие. Вероятно разполага с доста оръжия и ще се постарае самоубийството му да изглежда автентично.
— Чудничко — отвръща Брейди със сух глас.
— Хубавата част е, че ние също се нуждаем всичко да изглежда автентично. Не искаме да убиваме Кабрера. Но искаме Странника да смята, че сме го направили.
— Как точно ще се случи това? Без да ни застреля, докато се опитваме, имам предвид?
— Диверсия, момчета — казва Кърби и пристъпва напред. — Диверсия.
— Коя, по дяволите, си ти? — пита командирът на SWAT отряда.