— Просто блондинка с патлак — провлачва думите си тя в добра имитация на самия него.
— Не се обиждайте, госпожо — намесва се един от по-младите членове на специалния отряд, — но ми изглеждате опасна, колкото пуделът на приятелката ми.
Кърби се ухилва на младия мъж и му намига.
— Наистина?
Отива при него. На табелката му пише Буун. Той е едър, мускулест и много сигурен в себе си. Класически мъжкар.
— Провери ме, Буун — казва му тя.
Всичко се случва като в мъгла. Кърби забива юмрук в слънчевия му сплит. Очите му се ококорват, когато пада на колене и се опитва да си поеме въздух. Другите членове на отряда се осъзнават и се опитват да реагират, но тя изважда пистолета си и го насочва към тях.
— Бам, бам, бам, бам…
— Бам — казва заедно с нея Брейди. Той също е извадил пистолета си и го е насочил към главата й, преди тя да насочи своя към него.
Кърби застива за момент и обмисля положението си. След което се ухилва и прибира оръжието в кобура. Не обръща внимание на Буун, който се опитва да възстанови дишането си и поема големи глътки въздух.
— Браво на теб, старче — казва на Брейди. — Предполагам, че затова ти си шефът, а? Готско.
Брейди й се ухилва. Имам чувството, че гледам два вълка, които се опознават.
— Ставай, Буун — излайва командирът му. — И млъквай.
Младият мъж се изправя и стрелва Кърби с мрачен поглед.
Тя му размахва среден пръст.
— Приключихте ли с меренето на пишките? — пита заместник-директорът. — В мъжките и женските им варианти?
— Той започна — оплаква се Кърби, — Ако беше по-мил, щях да го пипна някъде другаде.
Всички се засмиват. Дори Буун го прави, против волята си. Виждам, че Брейди я преценява и разбира същото, което и аз. Кърби не е просто добра в действието. Тя има подход към хората. По своя си странен начин успя да изпусне напрежението в залата, да оправи настроението на всички и да накара момчетата да я харесат и да започнат да я уважават. Доста впечатляващо.
— Как се казваш? — пита Брейди.
— Кърби. Но ти можеш да ме наричаш Килър[18], ако желаеш. — Дарява го с усмивка. — Всичките ми приятели го правят.
— Много такива ли имаш?
— Не.
Брейди кима.
— Аз също. Обясни какво имаш предвид под диверсия.
— Добре. Ти и твоят отряд от мачовци ще ударите отпред, както е по книга. Ще вдигнете олелия, „Горе ръцете! Предайте се!“ и такива работи. Докато вие действате и вниманието му е заето, двете със Смоуки ще влезем отзад.
— Ще се промъкнете, имаш предвид?
— Ще се плъзнем като по вътрешността на бедрата ми, които са много глааааадки, господин Брейди, сър.
— Аха. Не смятате ли, че нашият човек ще държи под око задния вход?
— Може би. Но затова ще се наложи да взривите нещо.
Брейди повдига вежда.
— Я пак?
— Ще взривите нещо. Сещаш се — „Буум“.
— Как предлагаш да го направим?
— Не можете ли да хвърлите граната в градината му или нещо такова?
Брейди гледа Кърби и мисли. Накрая просто кима.
— Добре, младши. Концепцията ни е ясна. Но мисля, че можем да опростим нещата, без да има нужда да „взривим нещо“.
Кърби свива рамене.
— За мен няма значение. Смятах, че обичате да взривявате разни неща.
— О, разбира се, че обичаме — уверява я той. — Само че се опитваме да го избегнем, ако е възможно. Защото съседите стават нервни. — Брейди се навежда над масата и разпъва картата на имота. — Ето какво предлагам аз. Бездруго ще имаме проблем, ако се опитаме да влезем пешком. Ще ни види от километри. По дяволите, възможно е дори да е минирал земята си. Вместо това ще се изсипем от въздуха.
— С хеликоптер? — пита Алън.
— Да. — Брейди сочи едно място пред къщата. — Ще се приземим под ъгъл, за да му е по-трудно да стреля по нас. Ще се молим да няма базука или нещо също толкова мощно. Ще стоварим цялата си огнева мощ. Която не е никак малка — мисля, че можем да се докопаме до две-три картечници и няколко гранати. Ще привлечем вниманието му. Ще има чувството, че е започнала Трета световна война.
— Готско — казва Кърби.
— Да. Докато всичко това се случва, вие двете ще се придвижите към задния вход, след което по ваш сигнал ще хвърлим сълзотворен газ. Прониквате и… — Брейди разперва ръце.
— И се надяваме, че няма да се наложи да убием бедния човечец — довършва Кърби вместо него.
Брейди ме поглежда.
— Как ти звучи това?
— Като много лоша идея — отвръщам аз, — но определено е най-добрата предвид обстоятелствата. — Поглеждам колко е часът. — Сега е четири. Колко време ви трябва, за да се подготвите?