Можем да излетим след половин час. А вие? Ще ви трябват жилетки и противогази.
— Аз не искам жилетка — изчуруликва Кърби. — Само ме забавя. Но противогаза няма да го откажа.
— Погребението си е твое — свива рамене Брейди.
Тя удря ръката му.
— Представа си нямаш колко пъти съм чувала това.
Точно както Алън преди ден, така и Брейди потърква удареното място на ръката си изненадан.
— Ох.
— Така казват всички — отвръща Кърби. — Е, вече може ли да отидем да застреляме нещо? — Хваща се за оръжието, което беше извадила по-рано. — Патлакът ми е нов — обяснява тя. — Трябва да го изпробвам.
57
ЗА РАЗЛИКА ОТ КЪРБИ АЗ ИСКАМ ЖИЛЕТКА. Разбирам я защо не ги харесва, но на мен ми липсва хищническата й нагласа. Кърби е родена за всичко това, да разбива врати и да влиза в къщи, които са обгазени и в които куршумите летят като вихрушка. Кърби си няма Бони, която я чака вкъщи. Аз си имам.
— Този гаден противогаз ще ми развали прическата — отбелязва тя, докато го оглежда.
Прикрили сме се зад една стена в задната част на имението. Тя е висока около метър и осемдесет и има за цел да държи любопитните погледи настрана. Няма драма тук. Разполагаме с две стълби по метър и двадесет.
Предложиха ни автомати МР5, но и двете отказахме. Придържай се към познатите неща е старо правило, което трябва да се следва в подобни тактически ситуации. Познавам до болка пистолета си, лъскавата ми, черна берета, както познавам цвета на очите си. Кърби изстреля остроумна забележка, че автоматът не се връзва добре с тоалета й, но знам, че причината за отказа й беше същата като моята — ползвай собственото си оръжие. И нейното беше пистолет.
— Готови сме да ритаме задници, край — изрича тихичко Кърби на микрофона на яката си.
— Разбрано — отвръща след малко Брейди. — Армагедонът ще настъпи до две минути, по мой сигнал. Едно, две, три — сигнал.
— Оффф, пак си сверяват часовниците — прошепва спътницата ми.
— Отброяването вече започна, Кърби — казва Брейди. — Разбра ли?
— Да, шефе. — Поглежда ме и се ухилва. — Хей, Буун. Все още ли смяташ, че не съм опасна?
— Хич не смятам така, ПЗ — разнася се веселият глас на младия мъж. ПЗ означава „плажно зайче“. — Ти си голяма беля в красива опаковка, спор няма.
Кърби проверява оръжието си, докато се шегува с момчетата. Нямам желание да се присъединя към тях. Стомахът ми е свит и съм толкова пренавита, че имам чувството, че ще започна да бълвам искри.
Поне ръцете ти са сухи — мисля си.
Такива си бяха. Независимо от положението ми, независимо в какви опасности попадах, ръцете ми никога не се потяха по време на престрелка и никога не трепереха.
— Четиридесет и пет секунди, докато стане грозно — съобщава отегчен Брейди.
Мисля си за Густаво Кабрера. Чудя се дали е стиснал някакво оръжие, докато наблюдава през прозореца. Дали ръцете му треперят, или са стабилни? За какво си мисли?
— Тридесет секунди — обявява Брейди.
— Как е положението при теб? — пита ме Кърби. Гласът й е оживен, но очите й ме преценяват. Претеглят ме. Полза или тежест? — питат те.
Показвам й ръката си. Готовността й да действа.
Тя кима.
— Готско.
— Петнадесет секунди до Деня на страшния съд.
Кърби проверява пистолета си, като през цялото време си тананика. В първия момент не мога да разпозная мелодията, но после го правя. Тя е от филма „Янки Дудъл Денди“. Спътницата ми ме хваща, че съм я зяпнала.
— Обичам класики — свива рамене.
— Десет секунди. Бъдете готови.
Стъпваме върху стълбите си.
Ендорфиновите ми приятели са се завърнали и са довели другарчетата си.
(Страх и еуфория, еуфория и страх)
— Пет секунди. Пригответе се да отворите вратите на ада.
— Само кажи думата, татенце — казва Кърби, изпълнена от добро настроение, дори когато погледът й на убиец се е завърнал.
Картечницата изревава толкова силно, че ревът й се носи надалеч.
— Наш ред е! — провиква се Кърби.
Покатерваме се по стълбите, стигаме върха на стената и се набираме върху нея. Обръщаме се и увисваме като жени, които правят набирания, преди да скочим от другата страна. В истинския свят няма подскоци и търкулвания, прекалено е лесно да си изкривим глезените.
Стрелбата продължава. Виждам проблясъци над къщата. Чувам грохота на хеликоптера и поредица от гръмки звуци, които според мен са зашеметяващи гранати. Докато бягам, чувам нещо друго. Не мога да го разпозная веднага. Ответен огън, произведен от автоматично оръжие.