Ръцете ми започват да се потят.
58
ГУСТАВО КАБРЕРА СЕДИ НА СТОЛ И НИ ГЛЕДА. Рамото му е превързано. Ръцете му са обезопасени с белезници в скута му, а не зад гърба му. Трябва да е по-притеснен. Вместо това изглежда напълно спокоен. Очите му не се отделят от Алън. Преценяват го.
Алън няма нищо против това. Той е изключително спокоен, но това е заблуда, защото, що се отнася до разпитите, е истинска акула. Като лъв, който си е хванал агънце. Килва глава и също преценява Кабрера. Изчаква го.
— Ще призная — казва задържаният. — Ще ви кажа всичко. Ще ви дам местоположението, на което се намират заложниците.
Гласът му е мек, мелодичен и някак си благоговеен.
Алън почуква с пръст устните си. Замислен е. Става изведнъж. Навежда се над Кабрера и навира големия си пръст в лицето му. Заговаря му със силен, гръмък и обвинителен тон:
— Господин Кабрера, наясно сме, че вие не сте човекът, когото търсим!
Радостта в очите на мъжа е заменена от притеснение. Устата му зейва в изумление, затваря се, отново зейва. Необходимо му е известно време, за да се вземе в ръце. Стиска здраво устни. Очите му стават тъжни. Въпреки всичко това продължава да е много спокоен.
— Съжалявам. Нямам представа за какво говорите.
Алън избухва в лаещ смях. Звучи малко ненормален и много заплашителен. Плашещ. Щях да се притесня, ако не знаех, че всичко това е представление. Алън сяда също толкова внезапно, колкото и стана, и се навежда напред. По-спокоен е, те са просто две момчета, които си говорят. Усмихва се и размахва пръст към Кабрера в добре познатия жест „ах ти, старо куче“. Иска да му каже да не се опитва да продава краставици на краставичар.
— Вижте, сър, разполагаме със свидетел. Знаем, че не сте вие. Няма съмнение в това. Единственият въпрос, който ни интересува, е защо работите с този мъж? — Гласът на Алън е тих, спокоен и сладък като сироп върху палачинки. Следва рязка промяна: — Хей! На теб говоря! — изкрещява отново, силно и гръмко.
Кабрера се стряска. Извръща поглед. Непостоянството в поведението на Алън го притеснява. Бузата му потреперва в нервен тик.
— Този човек е бил жертва на насилие — обясни ми Алън преди разпита. — Мъченията се основават предимно на награда, наказание и установяване на интимност. Мъчителят ще ти крещи, ще те нарича с отвратителни имена и ще те гори с цигара, след което лично ще нанесе мехлема върху изгарянията и ще бъде загрижен и добър. Накрая жертвата ще иска едното повече от другото.
— Ще иска човека с мехлема и приятния глас.
— Точно така. Няма да горим Кабрера с цигари, но смяната между ярост и доброта ще го разтърси доста сериозно.
Разбрано — помислям си. Задържаният започва да се поти.
— Господин Кабрера. Наясно сме, че е трябвало да умрете тук. Как ще реагирате, ако ви кажа, че сме съгласни да инсценираме смъртта ви? Ще накараме всички да смятат, че сте били застрелян, докато сме се опитвали да ви заловим? — Алън говори с нормалния си глас. Той е успял да внуши страх в задържания и да доминира над него.
Кабрера го поглежда, изпълнен с надежда, колебание и недоверие.
— Ако ни помогнете — продължава Алън, — ще ви изведем оттук в чувал за трупове. — Обляга се назад. — Ако не ни сътрудничите и не ни позволите да ви помогнем, ще ви изведа под съпровода на безброй камери и той ще разбере, че сте останали жив.
Задържаният не отговаря нищо, но виждам ясно конфликта в него.
Той гледа Алън известно време, преценява дали казва истината. Забива поглед в пода. Цялото му тяло се свлича. Треперенето в бузата му изчезва.
— Не ми пука за мен. Не можете ли да го разберете?
Гласът му е смирен, спокоен. Трудно ми е да повярвам, че тази благост принадлежи на човека, нахлул в лобито на ФБР и оставил само разруха след себе си. Кое е истинското му лице?
Вероятно и двете.
— Разбирам го като концепция — отвръща Алън. — Не разбирам обаче защо трябва да е така при вас. Просветлете ме.
Кабрера го дарява с поредния преценяващ поглед, този път го задържа за по-дълго.
— Така или иначе ще умра. Вината е моя и ничия друга. Имам слабост към жените, а не съм особено прилежен в използването на предпазни средства. — Свива рамене. — Получих каквото си заслужих ХИВ. Понякога си казвам, че не съм виновен. Бях… наранен като малко момче.
— Как сте били наранен, сър?
— За кратко време, което беше истински ад, станах притежание на много зли мъже. Те… — Кабрера извръща очи. — Те намериха начин да ме подчинят. Когато бях на осем. Тези мъже ме отвлякоха, докато носех вода за къщата ни. Отвлякоха ме и още първия ден ме изнасилиха и пребиха. Шибаха краката ми, докато кръвта не потече като реки от тях.