Кабрера почесва предмишницата си. За момент успявам да го видя там в миналото, но то се размива с настоящето. Страхът от нерешителността, радостта да избягаш от ада. Вината да получиш нещо, което момчето ти е предложило, и да го зарежеш.
— Не е нужно да ви разказвам историята час по час или месец по месец след това. Успях да избягам от онзи ад на земята. Върнах се у дома при семейството си. Много години след това бях проблемно момче, а по-късно и проблемен мъж. Не бях светец, по-скоро бях грешник, но — и това е най-важното нещо от всичко — оцелях. Не извърших самоубийство. Не проклех безсмъртната си душа. Разбирате ли ме? Той ме спаси от най-ужасната участ. Заради онова, което направи за мен, няма да ми бъде отказано да отида в рая.
Не споделям схващанията на Кабрера, но усещам колко е силна вярата му и какво му дава тя и това ме изумява в добрия смисъл на думата.
— Дойдох в Америка — продължава той. — Вярвах в Бог, но бях проблемен тип. Срамувам се да си призная, че вземах наркотици. Срещах се с проститутки. Хванах вируса. — Поклаща глава. — Отново ме налегна отчаяние. Отново започнах да мисля, че смъртта е по-добра от живота. В онзи момент осъзнах, че вирусът е послание от Бог. Той ми беше изпратил ангел веднъж, ангел, който ме беше спасил. Трябваше да бъда благодарен. Вместо това прекарах дълги години затънал в собствените си тъга и гняв. Послушах предупрежденията на Бог. Промених се, обрекох се на безбрачие. Отдадох Му се. И тогава, един ден преди единадесет години, ангелът се завърна.
Очите на Кабрера се натъжават.
— Все още беше ангел, но вече не на светлината. Беше се превърнал в ангел на мрака. Ангел на отмъщението.
Татуировката — сещам се.
— Каза ми, че е преживял ужасни — наистина ужасни неща, след като ми е помогнал да избягам. Не мога да ви опиша злините, които му бяха сторили. Сподели ми, че в определени моменти се усъмнил в Божията любов. Но след това си ме спомнял, започвал да се моли и отново се убеждавал в нея. Бог го изпитвал. Бог щял да го спаси от онова място. — Кабрера се намръщва. — Един ден Бог наистина го направил. Един ден вярата на момчето, всичките му молитви и жертвата му за мен били възнаградени. Той и другите деца, които вече били в Америка, били спасени от полицията и от вашето ФБР. Описа ми го като величествен момент. Имал чувството, че Бог го целунал. Вярата и страданията му били оправдани.
Кабрера млъква. Дълго време не продумва нищо. Едно много лошо чувство започва да се надига в мен. Чувство, което ме кара да си мисля, че знам какво следва.
— Една нощ, каза ми той, Бог ги върнал в ада. Лошите мъже дошли на мястото, където били изпратени, и убили полицаите, които ги пазели. Мъжете дошли и отново ги отвели в робство. Било ужасно — прошепва Кабрера. — Можете ли да си представите? Да бъдеш в безопасност и изведнъж отново да ти отнемат надеждата? Това било най-лошото за него. Те знаели, че е помогнал на полицията и е казал името на пазача. Не го убили, но го наказали по начини, които превърнали досегашните му преживявания в ада като рай.
Вътрешно вече знаех това, но ми трябваше потвърждение.
Премествам се и заставам до Алън.
— Името на момчето е било Хуан, нали? — питам Кабрера.
Той кима.
— Да. Ангел на име Хуан.
Нямам представа дали описанието му на младия Хуан като светец е истина, или това са прекалено идеализираните спомени на едно ужасено и изтормозено дете, което е намерило много добър приятел в най-дълбока нужда. Онова, което знам, е, че това е история, която съм чувала и преди. Това е история, в която никой не побеждава, дори и ние.
Убийците са си убийци и онова, което правят, е непростимо, но има трагедия в тези, които са превърнати в такива. Забелязва се в яростта им. Действията им не са за да се наслаждават, а за да изпуснат насъбралите се в тях писъци. Писък към бащата, който ги е изнасилвал, към майката, която ги е била, към брата, който ги е горил с цигара. Тяхната безпомощност ги е довела до причиняването на смърт. Ние ги залавяме и ги затваряме, защото така трябва, но няма победител в цялата тази работа.
— Моля, продължавайте — настоява Алън е нежен глас.
— Каза ми, че е осъзнал, че Бог има други планове за него. Че е сгрешил, като си е помислил, че е светец и че е сравнявал страданията си с тези на Христос. Сега неговият дълг бил не да лекува, а да отмъщава. — Кабрера се помества в стола си, видимо му е неудобно. — Докато изричаше тези думи, очите му бяха страшни. Имаше толкова много гняв и ужас в тях. Не приличаха на очи, които принадлежат на някой, докоснат от Бог. Но кой бях аз, че да съдя? — Въздиша. — Той беше избягал от мъчителите си. Разказа ми как се е върнал при тях в късни доби, за да въздаде правосъдие и да отмъсти на онези, които са го измъчвали. Така разбрал, че мъжете, които предали него и другите деца, били двама — агент на ФБР и полицай. Тези мъже, каза ми той, били най-зли от всички — те се криели зад маски и символи. Имал план, който подготвял отдавна, и ме помоли за помощ. Не искал да бъде заловен, след като всичко приключело, защото Бог му разкрил, че работата му трябвало да продължи след отмъщението за собствените му мъчения. Бил съм му необходим, за да се превърна в него във вашите очи. Съгласих се.