— Сигурно го е правел — съгласявам се. Радвам се, че момичетата са живи, но нещата, които са преживели и които са се превърнали в нещо характерно за този случай, ме изморяват и разгневяват.
Бяхме в колата и чакахме Кали, когато дойде обаждането.
Хрумва ми една мисъл.
— Обади им се отново — нареждам на Алън. — Накарай агента, който отговаря за тях, да ги пита дали са виждали лицето му.
Той набира и изчаква.
— Джонсън? Алън Уошингтън се обажда. Искам да попиташ момичетата нещо.
Изчакваме.
— Да? — Алън поклаща глава към мен. — Не са виждали лицето му.
Проклятие.
Алън се намръщва.
— Съжалявам… може ли да повториш? — Изведнъж става изключително сериозен. — Кажи й, че Сара е добре. И, Джонсън? Искам да съобщиш нещо на Джесика Никълсън. — След малко затваря. — Тереза пита за Сара.
Не отговарям. Какво трябва да кажа?
Кали и Джийн пристигат. Кали се шмугва на задната седалка, сякаш ще обяздва кон. Усмивката не слиза от лицето й. Отново е чиста и изглежда перфектно, няма как да е другояче. Кима към къщата — към счупените прозорци и обгорената, окастрена градина.
— Харесва ми как сме декорирали мястото.
— Здрасти, Смоуки — поздравява ме Джийн. Той не изглежда перфектно като Кали. Изморен е.
— Здрасти, Джийн.
Тъкмо съм на път да им разкажа новините, но виждам, че някаква кола се приближава към къщата. Брейди се появява отникъде, за да я посрещне.
— Това е заместник-директор Джоунс — казва той.
— Слава, слава, цялата банда се събра — мърмори Кали. — Между другото, Смоуки, Кърби изглежда разочарована, че не е застреляла някого.
— Тази жена се справи добре — казва Брейди и оглежда от глава до пети Кали.
Тя му връща услугата и разпознавам сластната искра в очите й. Протяга ръка.
— Не мисля, че се познаваме — замърква престорено.
— Брейди — представя се командирът на SWAT отряда и се ръкува с нея. — А вие сте?
— Кали Торн. Но ти можеш да ме наричаш „Красавице“.
— Няма да ми е никак трудно.
Кали ми се ухилва.
— Харесвам го.
Колата спира точно до нашата и прекъсва разговора ни. Заместник-директорът излиза от нея. Той ми напомня на Кали и Брейди, неуморен и пълен с енергия е, костюмът му не е измачкан, а косата му е сресана и няма нито един косъм, който да стърчи от нея.
— Запознайте ме с новините — нарежда той без никакви встъпителни думи.
Разказвам му за атаката и последващия разпит на Кабрера. Не пропускам Тереза и Джесика в Северна Дакота.
— Разбра ли нещо друго за тези момичета? — пита Алън той.
— Не, сър, но скоро ще имаме повече информация.
Разказвам му за Хуан. Очите му се ококорват, а после стават някак си тъжни. Посърва. Поглежда настрани. Устата му започва да се движи.
— Господи — промърморва той. — Ние сме сторили това.
Изчаквам го да се вземе в ръце.
— Та — продължава, — вече знаем кой е бил в миналото. Знаем ли кой е сега? Разполагаме ли с име?
Казвам му го. Алън вече знае. Кали чува това за първи път и изненадата й не отстъпва от тази на Джоунс.
— Гибс? — изумява се заместник-директорът. — Адвокатът? Да не се ебавате с мен?
— Ще ми се, сър. Има логика, а и трябваше да обмислим тази вероятност по-рано. Това е голям пропуск от моя страна. Той е бил точно тук. Просто не го видях, преди да прегледам адресната книга на компютъра на Кабрера. Не ме наведе на тази мисъл онова, което беше там, а онова, което липсваше.
Джоунс се намръщва насреща ми, но лицето му бързо се отпуска, когато осъзнава какво имам предвид.
— Гибс не е бил в адресната му книга. Господи.
— Точно така. Едно бързо претърсване на офиса не доведе до намирането на нищо свързано с Гибс или тръста. Нищо. А Кабрера не е просто педант, той има обсесивно-компулсивно разстройство. Адресната му книга не беше голяма, но за сметка на това беше подредена и подробна. Вътре бяха номерата на хора от фризьорката му до компанията, която изхвърля боклука. Домашни телефони, мобилни, имейл адреси, факсове, други номера — но не и този на адвоката му? Няма начин да го е пропуснал случайно. Това плюс още нещо, което Кабрера спомена по време на разпита. — Присвивам очи. — Хуан е бил със светла кожа, нали?