— Да. Почти приличаше на бял. Трябваше да ви го спомена по-рано. Просто не ми хрумна.
— Гибс е бял. Кабрера нарече Хуан „бял ангел“. В началото си помислих, че е просто израз, но когато добавих към него липсващия контакт в адресната книга, разбрах, че означава, че кожата му е била бяла.
— Не е на сто процента сигурно, че сме прави — намесва се Алън, — но има логика в заключението ти. Крил се е пред очите ни. Всичко е просто, умно и се вписва в начина му на действие.
Заместник-директорът поклаща глава — жест, в който се съдържат раздразнение и гняв. Много добре знам как се чувства.
— Какъв е проблемът тогава? — пита той.
— Освен малкия шанс да греша ли? Нямаме никакви доказателства, сър — отвръщам аз. — Никой друг освен Кабрера не е виждал лицето му. Не намерихме нищо на местопрестъпленията, което да е съществено и да ни послужи. Ако не си признае, не разполагаме с нищо, с което да го закопаем. — Соча Кали и Джийн. — Ще ги накарам да излижат това място от начало до край и се надявам да намерят нещо.
Заместник-директорът поклаща раздразнен глава.
— По дяволите. — Сочи ме с пръст. — Намерете нещо, Смоуки. Стига толкова. Искам да сложите край на този случай.
Обръща се и се връща в колата си, оставя ме напълно втрещена от този му изблик. След миг се насочва към портата и нарастващата тълпа от репортери.
— Е — казва Кали на Брейди, — предполагам, че ще трябва да продължим този разговор по-късно. Ще има по-късно, нали?
Командирът докосва ръба на въображаема шапка.
— Потвърждавам.
Той направо отлита, а Кали изпива с поглед задните му части.
— Ах, каква сласт — въздиша тя, обръща се към къщата и ми намига. Кали си е Кали — винаги се опитва да разведри и най-мрачната обстановка, като момента с музикалната система и слънчевата светлина в спалнята преди цял един живот. — Готов ли си да се захващаме за работа, Джийн?
Двамата тръгват и ме оставят сама, но докато се отдалечават, Кали бърка в джоба си и вади викодин.
Съчувствам й. Точно сега единственото, което желая, е чаша текила.
Само една.
Чакането. Побърква ме.
Всичко, което зависи от мен, е направено. Гибс е под наблюдение. Кабрера е в ареста. Тереза и Джесика са в болницата, за да бъдат прегледани. Бони, Елейна и Сара са в безопасност. Алън говори по телефона със съпругата си и й предава новините за Тереза, за да може тя да ги предаде на Сара. Кали и Джийн са в къщата и се опитват да балансират между скорост и прилежност. Прилежността печели.
Единственото, което мога да направя в момента, е да чакам.
Алън идва при мен.
— Елейна ще разкаже на Сара какво се е случило. Поне това й дължим.
— Какво мислиш, Алън? Дори да хванем Хуан, краят щастлив ли ще бъде? Или той ще получи всичко, което е желал през цялото време?
Не знам защо му задавам тези въпроси. Може би защото ми е приятел. Може би защото от всички хора в екипа ми той е този, на когото истински се възхищавам, независимо дали ми е подчинен или не.
Алън мълчи известно време.
— Мисля, че когато го заловим, ще си свършим работата. Ще му попречим да стори още злини. Ще дадем шанс за нормален живот на Сара. Това е всичко. Може би не е най-добрият отговор, но е единственият, с който разполагаме. — Той ме поглежда и ме дарява с мила усмивка. — Отговорностите ни са дотук, Смоуки. Искаш да знаеш дали Сара вече е мъртва отвътре, дали е убил духа й. Истината е, че не знам. Още по-голямата истина е, че Сара също не знае. Последната истина е, че й даваме шанс да разбере. Може би това не е много, може би не е достатъчно, но все пак е нещо.
— Какво ще кажеш за него? За Хуан?
Алън става много сериозен.
— Той се е превърнал в „извършител“. Дните му на жертва отдавна са отминали.
Обмислям думите му, които ме успокояват и не ме успокояват, успокояват ме и не ме успокояват. Духът ми се хвърля и обръща, опитва се да спи в легло, което е меко само на определени места. Това не е някакво ново усещане, затова му позволявам да ме облее цялата.
Справедливост за мъртвите. Това не е нищо. Даже е много далеч от нищото. Но не е и възкресение. Мъртвите си остават мъртви дори след като убийците им бъдат заловени. Тази тъжна истина не прави работата ни безсмислена.
Просто трябва да я приемем и да се примирим. Да я приемем и да се примирим. Две вълни ме побутват нежно — едната следва другата в сърцето ми.
Чакам.
По време на чакането ми се обажда Томи. Чувствам се виновна и въодушевена, две нови вълни. Виновна, че не му се обадих да видя как е. Въодушевена от това, че чувам гласа му и че е жив.