Той беше започнал с намерението да накаже няколко зли мъже, но по пътя се беше превърнал в такъв.
— Това не е краят, който планирах — казва Странника, като за момента не ми обръща внимание, — но Божията воля е всичко и разбирам, наистина разбирам какво прави тя тук благодарение на безкрайната Му мъдрост, да се слави името Му. Той ми даде заповед да те направя по свой образ и подобие, а това може да бъде завършено, разбирам, разбирам, едва когато ме убиеш по собствено желание, да се слави името Му. — Млъква и килва глава на една страна. — Няма да ме убиеш, за да спасиш Тереза. Тя е свободна и непокътната. Ще ме убиеш, защото жадуваш да пролееш кръвта ми — нуждата ти е толкова остра, огромна и ужасна, че изгаря кожата ти като син пламък. Откъде се появи тази нужда, откъде се появи този пламък? — Кима и се усмихва с отворена уста. — Това Божият пламък ли е, Малка Скръб? Не разбираш ли? Аз бях ангел на отмъщението, изпратен от Създателя, за да унищожа мъжете, които се крият зад символи, демоните, които сеят лудост в света, облечени в техните изгладени костюми, и огласяват колко са добри, докато в същото време изяждат душите на невинните. Бях изпратен от Бог да посичам, да лея кръв и да давя в нея жертви и тирани, невинни и виновни. Няколко убити, които не е трябвало да умрат, са ниска цена за общото благо, нали? Аз бях пожертван, за да се превърна в Божие оръжие. Пожертвах и теб, разбирам, разбирам, за да се превърнеш в мен и да заемеш мястото ми, да се слави името Му. — Хуан се навежда напред и затваря очи, на лицето му е изписано блаженство. — Готов съм да се срещна с Бог. Слава на Мария, изпълнена с благодат.
Влизам в кухнята, като не обръщам внимание на Хуан — то е насочено към Сара. Отивам при нея. Тя не реагира по никакъв начин. Не може да откъсне очи от него.
Осъзнавам, че тя разбира. Както разбирам аз. Както разбира Джеймс. Както онзи беден агент от ФБР си пръсна главата. Сара разбира Хуан.
Нейната агония е оргазъм за него. Но причините зад всичко това са трагични и умопомрачителни.
Усещам нуждата й, тя я изгаря. Пръстът й потреперва на спусъка и тя се изпъва като струна, слива се с момента. Иска да го убие, но се страхува. Страхува се, че няма да й е достатъчно. Страхува се, че няма да продължи достатъчно дълго. Страхува се, че ще приключи прекалено бързо и че няма да успее да запълни празнината.
Права е. Може да го убива цяла вечност, но накрая просто ще изгуби себе си.
Какво да й кажа? Ще се опитам да направя нещо. Може би две неща.
Хуан продължава да се моли ревностно, разпалено, гордо.
Той е луд. Започнал е като организиран убиец, но доктор Чайлд се оказа прав. Лудостта е била там и е чакала като вирус.
Изключвам гласа му и насочвам вниманието си към Сара.
Тя пропада, но още не е стигнала дъното.
Тереза, Бъстър, Дезире. Обичани и обичали я. Доброта и усмивки… няма ги. Какво е разковничето? Какво би я накарало да отстъпи от пропастта, в която има намерение да скочи?
Хрумва ми постепенно, а не ме озарява като светкавица. Прилича на призрачна целувка.
Навеждам се над нея и допирам устни до ухото й. Зашепвам й с цялата сила на моето същество, която успявам да вложа в гласа си, с цялата болка, която съм изпитала сама. Двете с нея сме ангели без криле, белязани отвътре и отвън, които кървят от рани, които не искат да се затварят. Решението не е свързано с добро и зло, с щастие и тъга, с надежда и отчаяние. Решението е много просто: да живея или да умра. Да рискуваме ли да продължим напред с надеждата, че страданието ще намалее и нещо по-добро ще се появи на негово място.
Влагам Мат и Алекса в гласа си и се надявам двамата да отнесат думите ми право в сърцето й.
— Майка ти те гледа от облаците, скъпа. Винаги ще е там и определено не иска това. Единственото място, на което живее тя, е вътре в теб, Сара. Там е последното останало от нея. Ако го убиеш, тя също ще умре. — Изправям се и се отдръпвам от нея. — Това е всичко, което мога да ти кажа, скъпа. Изборът е твой. Ти решаваш какво да направиш.
Хуан ме поглежда с присвити очи. След това внимателно оглежда Сара. Усмихва се като змия, която току-що е изпила купичка сладко мляко.
— Вече избра, Малка Скръб. Имаш ли нужда от помощта ми? Искаш ли да ти напомня, да разпаля пламъка в теб, за да можеш да изпълниш волята Му? — Облизва устни. — Докосвах тялото на майка ти, след като умря. Докосвах интимните й места. Докосвах я вътре.