Поне в това смятам, че успя. Стърн е в процес на екстрадиране. Надявам се да го застигне жестока смърт в затвора. Държа него и Уокър отговорни за всичко, което се случи. Те направиха това чудовище и ако Хуан се беше ограничил в посещенията си само до тези двамата, щях да сметна, че е възтържествувало правосъдието. Вместо това той се беше развихрил и беше разрушил много животи през годините. Убиваше невинни, за което не мога да му простя.
Попитахме Хуан какво е смятал да прави с Джоунс. Отговорът му беше изпълнен с изненадващ прагматизъм.
— Прекалено рисковано беше да убия един заместник-директор на ФБР. Бях го оставил за накрая.
Всичко това обясняваше защо се беше разкрил. Това беше част от плана му, който да ни отведе до Кабрера и Стърн. След като Стърн се върнеше тук…
Побиват ме тръпки, като си помисля колко близо беше до изпълнението му.
Хуан винеше всички в онзи специален отряд, че не бяха „видели“ истинските същности на Уокър и Стърн. Според него те трябвало да го защитят. Но се бяха провалили. Затова заслужаваха да умрат.
Отнасяше се по-милостиво към жените, защото те не бяха част от първоначалното предателство.
— Те бяха блудници, слепи за недостатъците в душите на съпрузите си — отбеляза Хуан спокойно.
Те се бяха провалили. И също заслужаваха да умрат.
Всичко опираше до провал, осъзнах аз. Хуан постоянно се беше сблъсквал с провала, вероятно още от детството си, затова се беше превърнал в убиец, който не толерираше провалите.
Когато говореше за Уокър, от него лъхаше най-чистата омраза, която бях виждала някога. Лицето му оставаше спокойно, но очите му святкаха, а гласът му вибрираше от отрова и смърт.
— Той се измъкна, но не и децата му и техните деца — отбеляза доволен и изпълнен с омраза Хуан. — Унищожих цялото семейство Лангстром. Трябваше да видите болката им. Беше великолепна! И тяхната смърт беше моето правосъдие. Знаете ли защо? Защото се уверих, че ще отидат в ада! — Очите му като че ли бяха само бяло и черно. — Разбирате ли? Те извършиха самоубийство. Каквото и да се случи с мен, те ще горят в ада за цяла вечност!
Хуан се смееше ли, смееше. Истинска лудост.
Любопитно ми беше защо беше сменил начина си на работа. Беше застрелял Халибъртън, след като го беше принудил да напише поема, и беше измъчвал и кастрирал Гонзалес.
— Не ставаше въпрос за някакъв ритуал — обясни ми той. — Трябваше да страдат. Исках смъртта им да бъде агонизираща. Физическата болка беше важна, но духовната им беше по-важна, да се слави името Божие.
Сара беше, разбира се, него... но само за него. Той беше сторил всичко, за да направи живота й истински ад, да я накара да вкуси кошмара, който беше преживял той, и накрая да я превърне в себе си. Хуан вярваше, че точно това се е случило.
Аз знам, че не е така. Сара не е добре, но тя не е Хуан. Хуан е зъл. Сара е добра. Рядко определям нещата в подобни черно-бели нюанси в работата си, но тук е наложително. Душата на Сара е белязана, но не е гангренясала.
Господин Знаеш Кой от видеото на Варгас не беше сред живите. Хуан отдавна се беше погрижил за това. Той беше избягал от мъчителите си, когато бил на петнадесет. Четири години по-късно започнал да ги преследва един по един и да ги убива по най-различни ужасни начини. Видеозаписът беше за заблуда — той трябваше да ни обърка и да ни отвлече вниманието. Хуан беше платил на Варгас, за да го направи.
— Беше толкова надрусан — каза Хуан, — че дори не се замисли защо ми беше това видео или пък кой бях аз. Можете ли да повярвате? Наркоманите са лишени от Божията любов.
А сега сме тук и аз се чудя защо. Не искам да съм тук. Хуан е изгубена кауза и заслужава моите съжаление и гняв.
Той поглежда Бони с блестящите си очи.
— Защо си искала да ме видиш, малката?
Бони е изключително спокойна. Изглежда, Хуан не й влияе — нито това, което е, нито присъствието му. Тя отваря тетрадката на масата и започва да пише. Гледам я като хипнотизирана.
Приключва и ми я подава. Прави ми знак, че иска да прочета написаното.
— Иска да знае дали си запознат с историята й.
Хуан кима, интересът му е привлечен.
— Разбира се. Стореното е вдъхновяващ акт на болка. Накарал те е да гледаш, докато е изнасилвал и убивал майка ти. Завързал те е за трупа й. Майсторска работа на един истински творец на страдание.