Точно това се опитвах да обясня на тези млади хора: работата ни не е забавна. Не е възбуждаща, предизвикателна или динамична.
Тя е нещо, което трябва да бъде свършено.
Това е моята дарба, или моето проклятие, да разбирам желанията на серийните убийци. Да знам защо се чувстват по този начин. Да чувствам чувствата им — малко или много. Това е нещо, което се случва вътре в мен, нещо, което в малка степен е изградено благодарение на тренировката и опита ми и в голяма степен се дължи на желанието ми да стана интимна с тях. Те пеят песен, която само те могат да чуват, и човек трябва да се настрои на тяхната честота, ако иска също да я чуе. Песента е много важна, тя определя танца.
Най-важният момент от всичко това е да не се извръщаш. А да се приближаваш още повече, за да видиш нещата по-отблизо. Опитвам се да доловя миризмата им. Докосвам ги с върха на езика си, за да усетя вкуса им. Това ми е помогнало да хвана много зли мъже. Също така ми донесе много кошмари и въпроси относно собствените ми копнежи. Мои ли са? Или просто разбирах прекалено много?
— Бари ще дойде всеки момент — съобщавам на Алън. — Това е неговото местопрестъпление. В крайна сметка може да не стане наше, но нека се държим все едно ще бъде такова. Кали, искам двете да огледаме мястото. Искам твоя професионален поглед. Алън, искам да разпиташ съседите. Бари няма да има нищо против. Да разберем какво знаят те.
— Смятай го за свършено — отвръща грамадата и вади малък бележник от вътрешния джоб на сакото си. — Двамата с Нед ще разнищим случая.
Алън нарича бележника си „Нед“. Първият му ментор му обяснил, че бележникът е най-добрият приятел на детектива, а един приятел трябва да си има име. Той настоял Алън да измисли такова и така се родил Нед. Човек умира, но името остава. Мисля, че това е някакво суеверие подобно на късметлийските чорапи на бейзболистите.
Кали присвива очи срещу един черен буик, който току-що е пуснат на местопрестъплението.
— Това Бари ли е? — пита тя.
Повдигам се на пръсти и веднага разпознавам голямото, очилато лице през предното стъкло. Изпитвам облекчение. Сега вече мога да направя нещо.
— Няма да ти простя, че прекъсна срещата ми — обръща се към мен Бари, когато се приближаваме до него. — Изглежда, и ти не си имала лека вечер.
Бари е в началото на четиридесетте си години. Той е закръглен, но не и дебел, плешив, с очила и едно от най-грозноватите лица, които съм виждала — толкова грозновато, че ти става симпатично на правилната светлина. Въпреки всички тези недостатъци той винаги излиза с красиви и млади жени. Алън го нарича „феноменът на Бари“. Той е супер уверен, без да бъде арогантен. Забавен е, умен и с огромно сърце. Алън мисли, че много жени смятат подобна комбинация от самоувереност и доброта за неустоима.
Според мен това е само част от отговора. Винаги съм усещала огромна сила в Бари, която може да срази всичко като гръмотевица. Той е виждал злото и знае, че е истинско. Бари е ловец на хора и в определена степен — независимо дали е правилно или не — това винаги ще бъде секси в животинския смисъл на думата.
Наясно съм, че недоволството му е просто постановка — изгубили сме следа кой на кого дължи по-голяма услуга и в интерес на истината не ни пука.
— Както и да е — казва той и изважда бележник, неговия собствен Нед. Готов е да пристъпваме към съществената част. — Какво сте ми приготвили?
— Ритуално клане. Изкормване. Океан от кръв. Обичайното — отвръщам аз.
Запознавам го с всичко, което знам. Не е много, но е достатъчно, за да започнем отнякъде. Ще обходим местопрестъплението, ще си разменим идеи и ще направим някои заключения. За страничния наблюдател това може да изглежда някак безцелно, но такъв е стилът ни на работа, не е просто лудост.
— Трима мъртви? — пита Бари.
— Толкова видях, но съм сигурна, че няма повече. Патрулът е проверил къщата, но не е споменал за други трупове.
Той кима и почуква с химикала по бележника си.
— Сигурна ли си, че момичето не е нашият извършител?
— Няма начин — отвръщам категорично. — Няма достатъчно сила, за да го направи. Ще разбереш какво имам предвид, когато влезем вътре. Истинска… каша е. Също така съм убедена, че единият от тях е бил убит долу и след това е бил занесен в спалнята. Бил е носен, а не влачен. Тя няма достатъчно сила за това.