Бари поглежда замислен къщата. Свива рамене.
— Без това не ми се струваше много вероятно — отвръща той. — Предположението, че момичето е извършителят. Това, което ми описа, звучи като работа на професионалист. Не казвам, че шестнадесетгодишните не правят някои ужасни неща в наши дни, но… — отново свива рамене.
— Изпратих Алън да разпита съседите. Сметнах, че няма да имаш нищо против.
— Нямам. Той е правилният човек, когато се стигне дотам.
— Кога можем да влезем вътре? — питам аз.
Нетърпелива съм, изпълнена с енергия. Искам да започна търсенето на този убиец.
Бари поглежда часовника си.
— Очаквам криминолозите да дойдат всеки момент — поредната услуга, която ми дължиш. След това можем да си обуем пантофките и да се захванем за работа.
Започвам от двора на къщата. Бари и Кали чакат търпеливо, мълчаливо.
Разглеждам верандата, след което се обръщам към улицата и домовете от двете й страни. Искам да си представя обстановката на дневна светлина.
— Кварталът е семеен — казвам аз. — Има много хора. Голяма активност. Било е събота, всички са си били по домовете. Да дойде тук през деня е било доста дързък ход. Или е изключително самоуверен, или е много компетентен. Не вярвам да му е за първи път. Смятам, че е убивал и преди.
Тръгвам към предната врата. Представям си го как върви по същата тази пътека. Вероятно е било по времето, когато пазарувах с Бони или когато чистех килера на Мат. Животът и смъртта, ръка за ръка, без да съзнават присъствието на другия.
Спирам се, преди да вляза. Опитвам се да си го представя.
Вълнувал ли се е? Спокоен ли е бил? Или обезумял? Нямам отговори. Все още не знам достатъчно за него.
Влизам в къщата. Бари и Кали ме следват.
Вътре продължава да мирише на убийство. Сега даже е по-зле, тъй като с времето миризмите са се усилили.
Отиваме в дневната. Поглеждам напоения с кръв килим. Фотографът на криминолозите продължава да прави снимки.
— Тук има адски много кръв — отбелязва Бари.
— Прерязал им е гърлата — обяснявам аз. — От ухо до ухо.
— Съгласен. — Детективът се оглежда наоколо. — Както сама каза — няма кървави следи.
— Така е. Но всичко това ни казва нещо за него.
— Какво? — пита Бари.
— Той харесва това, което прави. Използването на острие е нещо лично. То е гневна постъпка, но също така е акт на удоволствие. Като да убиеш любовница. Единственото по-интимно е да убиваш с голи ръце. С острие убиваш непозната, която обичаш. Това е знак на уважение, благодарност за смъртта, с която те дарява. — Обгръщам кървавата стая с жест. — Пускането на кръв може да бъде интимно или лично. Кръвта е живот. Режеш непознатата, която обичаш, за да си близо до кръвта, когато започне да тече. Кръвта също така е пътека към смъртта. Източваме кръвта на прасетата по сравнително същия начин. Въпросът е как ги приема той? Като прасета или любовници? Дали са нищо за него, или са всичко?
— Ти какво смяташ?
— Все още не знам. Важното е, че независимо как ги приема, няма никакви съмнения. Не убиваш с нож, ако се колебаеш. Той действа уверено. Пистолетът те отдалечава, но ножът…? Ножът трябва да се използва отблизо. Ножът също така е доказателство, че начинът на смъртта е важен за него, както и самата смърт.
— Какво имаш предвид?
Свивам рамене.
— Пистолетът е по-бърз.
Кали обхожда стаята, оглежда кръвта и поклаща глава.
— Какво има? — питам аз.
Тя сочи към една тъмна локва до краката си.
— Това не е както трябва. — Сочи към друга локва. — И това не е както трябва.
— Защо, Червенокоске? — пита Бари.
— Анализирането на „разлятата“ кръв е смесица от физика, биология, химия и математика. Нямам време да ви изнасям цяла лекция, но ще е достатъчно, ако кажа, че физиката, вискозитетът на кръвта и материалът, от който е направен килимът, ми подсказват, че двете локви не са се озовали тук по естествен начин. — Кали идва по-близо до нас и посочва към много по-голямото кърваво петно до входа на дневната. — Обърнете внимание на очертанията тук. — Тя се навежда напред и сочи контурите, които завършват в нещо подобно на кръгла глава с назъбени ръбове. — Прилича на огромна попова лъжичка, виждате ли?
— Да — отвръщам аз.
— Това се среща често, но в по-малки размери. Пръските образуват дълго, тясно петно с изразена и ясна глава. По-острият край на петното, наречено още „опашка“, винаги сочи към първоизточника. Това е просто по-голяма версия на него и се вписва, ако нечие гърло е било прерязано. — Кали продължава да сочи. — Виждате го тук и тук. Обърнете внимание на кръвта на близката стена.