Оглеждам двора. От всички страни е заобиколен от висока около метър и осемдесет тухлена ограда, което е нещо необичайно за тази част на Лос Анджелис. Отгоре й расте бръшлян, който се е увил около високите храсти в този и в съседните дворове, за да създаде едно перфектно усамотение. Къщата е построена така, че да допуска дневната светлина, но основната цел на двора е да държи любопитните погледи настрана.
Мисля си за стаята горе — навсякъде в нея има кръв.
Не е бързал там, казвам си наум. Забавлявал се е, рисувал е, чувствал се е като на бал. Създал е истинска каша.
— Убиецът е ползвал басейна — казвам аз.
Кали повдига вежди. Бари ме поглежда въпросително. Осъзнавам, че съм с крачка пред тях; виждала съм спалнята, а те не са.
— Нашият човек е сторил всичко това по средата на деня. Събота е, така че хората в квартала са си по домовете. По-важното е, че е красива и слънчева събота. Всички са на дворовете си, карат велосипеди и се наслаждават на времето. — Посочвам прозореца на спалнята. — Позабавлявал се е там. Кръвта е навсякъде по стените и тавана — но не е кръв, изпръскана по време на убийствата. Той я е сложил там. Целият е бил покрит с нея. Трябвало е да я измие някак си. Искал е да го направи тук. Тази мисъл му е харесала.
— Защо не е използвал банята вътре? — пита Кали. — Рискувал е много, като е излязъл на двора, не мислиш ли? Независимо дали е усамотено, е трябвало да напусне къщата. Имало е вероятност някой да дойде да почука на вратата, докато е бил навън, или да влезе вътре, без дори да разбере.
— Не може да му се отрече, че е умен — отвръща Бари. — Вероятно е наясно, че ще проверим сифоните в банята. Ще ни е много по-трудно да намерим нещо негово във филтриращата система на басейна. А и хлорът не е особено полезен при разследвания.
Разглеждам внимателно басейна. Дълъг е около шест метра, а дълбочината му изглежда еднаква навсякъде. Има само една стълба, която води във водата. Около нея има лъскави глинени плочки.
— Плочките са мокри на места — отбелязвам аз.
— Трябва да се махнем оттук — казва Кали с остър тон. — Веднага.
Двамата с Бари я поглеждаме изненадани.
— Защо е мокро? — пита тя.
Веднага схващам какво има предвид.
— Защото се е разхождал наоколо, вероятно гол и бос, и е оставил отпечатъци. Ако продължим да се мотаем, има вероятност да ги унищожим.
— Точно така — съгласява се Бари.
— Ще се наложи да претърсим навсякъде около басейна с ултравиолетова лампа — обяснява Кали. — Сантиметър по сантиметър. Благодаря на Бога, че някой друг ще трябва да свърши тази работа.
Следите, включително латентните отпечатъци, семенната течност и кръвта флуоресцират на ултравиолетова светлина. Кали е права. Ако нашият човек е бил гол и се е разхождал свободно наоколо, то това е потенциално място, от което можем да намерим улики.
Връщаме се обратно вътре, но продължаваме да гледаме към двора.
— Според теб басейнът е нещо повече от средство за измиване на уликите от него, така ли? — пита Бари.
— Мисля, че… — млъквам. Мисълта изплува от някое тъмно кътче на съзнанието ми. — Мисля, че му е харесало, че има възможност да направи нещо мръсно навън. Убил е семейството по средата на деня. Целият е бил в кръв, след което се е съблякъл и е излязъл, за да поплува, докато телата им са започнали да се разлагат в неклиматизираната къща. Междувременно хората от квартала са празнували рождените дни на децата си, подрязвали са плета си и са пекли пържолите си, без да знаят, че той също е бил тук и се е наслаждавал на деня по свой си начин. — Поглеждам Бари. — Чувството за победа е било премазващо. Като вампир, който се разхожда на дневна светлина. Местопрестъплението говори за власт и собственост. За увереност — дошъл е тук през деня, използвал е нож, за да убива. Всичко съвпада.
— Болен шибаняк — Бари поклаща глава и въздиша. — Значи е поплувал няколко дължини в басейна, след което вероятно се е попекъл, послушал е съседите и се е похвалил за добре свършената работа. Въпросът е каква е била последователността. Каза, че сцената долу е била прясна. Склонен съм да се съглася, но какво ни говори това? Убил е две от жертвите горе, създал е малко абстрактно изкуство с кръвта им, дошъл е да поплува, след което е убил и третата жертва? Какво е правила Сара през цялото това време?
Свивам рамене.
— Все още не знам.
— Мразя, когато трябва аз да ги мисля тези неща — въздиша Бари. — Хей, Томпсън! — провиква се той и ме стряска. Като че ли по магически начин двадесет и няколко годишният униформен, който по-рано през деня се опита да ни спре да влезем тук, се появява.