— Да. Като убиването.
— Но ако нещо се е случило на брат ти, бас държа, че с кеф ще претрепеш оня, дето му е посегнал.
Девлин се втренчи във Фридман. Погледът на ченгето беше твърд и безкомпромисен. Фридман отдавна бе решил, че някои хора заслужават да умрат и не се извиняваше за възгледа си.
— Както и да е. Най-важното в момента е да намерим брат ти. Особено сега. Баща ми умря преди две години. Чувството никак не беше хубаво. Имам брат и сестра. Повярвай ми, сега сме по-близки. Познавам човек, който може да ти помогне. Казва се Сам Зитър. Той е смрадлив стар досадник, но си знае занаята и добре се оправя. Ще ти се посвети стопроцентово. Има много контакти, които щедро компенсират възрастта му. Кантората му е съвсем наблизо. Иди при него. На Осмо авеню, точно под 14-а улица. Фирмата се казва „Интрепид Инвестигейшънс“. Кажи на секретарката да предаде, че аз те пращам, иначе сигурно няма да иска да те приеме.
— Добре, благодаря.
Фридман се изправи.
— Обади ми се, ако имаш нужда от нещо друго.
— Благодаря. Всичко хубаво, Дейвид.
— На теб също. Дръж ме в течение.
— Добре.
— Съжалявам, заради неприятностите ти, Джак.
Девлин се загледа след отдалечаващия се Дейвид Фридман и разбра, че той искрено му съчувства. И двамата знаеха, че проблемите му едва сега започват.
6.
По-голямата част от живота на Робърт Уекслър протичаше след падането на нощта.
Така че работният му ден тъкмо приключваше в момента, в който Девлин се раздели с Фридман. Начинът, по който бе организирал работата си, му доставяше голямо удоволствие, тъй като му даваше възможност да се наслаждава на собствеността си сам, без никой и нищо да го разсейва. Събуждането означаваше, че може да се порадва на копринената си пижама, къпането — че може да се полюбува на направените по поръчка кранове от слонова кост, закуската — че може да се наслади на сребърните си прибори и на сервизите си от английски порцелан.
Уекслър дори вдишваше с удоволствие въздуха, изпомпван от неговите климатични инсталации. Робърт Уекслър купуваше и плащаше за тези неща. Той ги притежаваше. Използваше ги. Те бяха негови и той можеше да прави с тях каквото си поиска.
След като закуси в късния следобед, Уекслър старателно се облече. Всичките му дрехи бяха маркови или шити по поръчка: светлобежови панталони, бледосиня риза, консервативна копринена вратовръзка на райета и тъмносиньо сако.
Погледна изящния си швейцарски часовник. Беше точно осем часа. Робърт Уекслър, височина метър и седемдесет, тегло осемдесет килограма, стегнат, приятно прошарен, привлекателно загорял и идеално сресан, беше готов да излезе в прохладния край на една гореща лятна вечер в Ню Йорк.
Нямаше нужда да се обажда в своя гараж. Знаеше, че когато слезеше от апартамента си на двадесет и петия етаж, колата му и шофьорът му щяха да го чакат пред сградата.
Уекслър знаеше, че златистия му Мерцедес 560 SEL щеше да блести от чистота, а шофьорът му Ранди щеше да го чака край задната врата, готов да я отвори. Веднъж, не много отдавна, Ранди не бе преценил достатъчно добре времето и когато Уекслър излезе, той още си седеше на шофьорското място, зачетен в някакъв вестник. Без секунда колебание Уекслър му съобщи, че го уволнява. Каза на стъписания млад човек да излезе от колата. След това седна зад волана и сам подкара колата. Но това беше само началото.
На следващия ден Ранди намери закачено на вратата на наетия от него апартамент официално предизвестие, че трябва да го напусне. Същия ден от банката му го информираха, че е иззето правото му на разпореждане с кредитната му сметка и спестяванията му, заради пари, които дължи на корпорацията, която го бе наела. На следващия ден застрахователната компания му изпрати известие, че разполага със срок от тридесет дни да възобнови медицинската си застраховка за своя сметка. А Комисията по таксиметрова и шофьорска служба му изпрати призовка да се яви пред дисциплинарна комисия, в противен случай разрешителното му за шофьор щеше да бъде автоматично обявено за невалидно.
Една компетентна адвокатска фирма би могла успешно да защити интересите на Ранди, ако той разполагаше с хиляди, за да плати. Но Ранди, разбира се, нямаше тези пари. Единствената му алтернатива беше да позвъни на Уекслър и да се моли. Така и направи.
Уекслър го изслуша, като се изкушаваше от идеята да го накара да се повлачи по корем още малко. Но накрая реши, че това е удоволствие, което ще поотложи за в бъдеще, когато щеше да уволни Ранди веднъж завинаги без право на помилване. За момента каза на шофьора: